Федерацията на независимите синдикати от земеделието бе домакин на експертна работна среща, която се проведе на 3.02.2010 г. в залата на хотел „Салт Палас”, София. Срещата бе проведена в рамките на проект „Идентифициране на препятствията пред мобилността на работещите в селското стопанство - проучване и разработване на алтернативи”, финансиран по програма Прогрес на Европейската комисия, воден и изпълняван от Европейската федерация на синдикатите от храни, земеделие, туризъм и тютюни, EFFAT, където нашата организация е член и партньор. В срещата участваха 16 участници - представители на Министерствата на земеделието и храните и на труда и социалната политика, на Агенцията по заетостта, представители на мрежата EURES, ръководителите на синдикатите в сектор Земеделие в България, експерти в областта на трудовоправните взаимоотношения, пазар на труда и професионалното обучение от Конфедерацията на независимите синдикати в България, генералният секретар по въпросите на земеделието на ЕFFATи експерти на ЕFFAT, водещи изследването по проекта и генералния секретар на сектор Земеделие в IG BAU, Германия.

Целите на работната среща бяха:
- Събиране и сверяване на актуална и многостранна информация относно заетостта на работната сила в сектор земеделие и нейната мобилност - съществуващата правна рамка, позиции на социалните партньори по въпросите на мобилността на работната сила в сектора, действащи Стратегия и План за действие по заетостта, с фокус върху земеделието
- Идентифициране на заинтересованите страни, занимаващи се с проблемите на мобилността и миграцията - сериозно предизвикателство в отрасъл Земеделие - в търсене и формулиране на алтернативи за справяне с пречките пред мобилността на работната сила в сектора
- Засилване на работата в мрежа по въпросите на мобилността на работната сила в сектора и търсене на транснационално измерение на тази мрежа чрез включване и на българските заинтересовани страни.
- Проучване на нуждите на пазара на труда в отрасъл Земеделие в България, с оглед активиране на социалния диалог в сектора в тази област.
Срещата бе открита от Председателя на ФНСЗ, Светла Василева, която приветства с участниците за волята им да участват активно в тази работна експертна среща. Тя подчерта важността на темата и необходимостта от задълбочено изследване по нея за работещите в сектора и за нас, социалните партньори в него, поради сериозен дефицит на информация за това в сектора. Поздрави ЕФФАТ за желанието им да разгледат детайлно този въпрос и да предизвикат дискусия по него, включвайки всички заинтересовани страни - изпълнителна власт, социални партньори и неправителствени организации.
Холгер Бартелс, Секретар на IG BAU, Германия по въпросите на националната политика по земеделието и околна среда и вицепрезидент на EFFAT сподели задоволството си от участието си в тази среща, тъй като за неговия синдикат е важно да се изследват пречките пред мобилността на работната сила в сектора, но още по-важна е дискусията в рамките на Европейската федерация.
Срещата бе водена от Арнд Спан - Ген. Секретар по земеделието на ЕФФАТ. Той подчерта, че всички заинтересовани страни на национално ниво са представени -
изпълнителна власт, професионално обучение, социални партньори, интеграция, което ще гарантира успешната и резултатна работа на срещата. Той поздрави домакините за успешните резултати на проекта MESDA, което е още един пример за силата на добре организираните синдикални и социални организации и призова към работа за повече солидарност в синдикалните организации и в обществото като цяло.
Очертавайки картината на работещите в сектор земеделие в Европейския съюз, той наблегна на факта, че работните места в селските райони са много уязвими, поради липсата на достатъчно добре развити социални мрежи там. Спецификата на пазара на труда в сектора в България прави заетостта там проблемна, а работещите непрекъснато губят своята работа. Прогнозите на ЕК са, че след около 4 години заетите в българското селско стопанство ще намалеят с около 1 млн. и ще се увеличи тяхната мобилност. Миграционните проблеми стоят не само пред висококвалифицираните, но и пред ниско квалифицираните работещи в селското стопанство. Въпросът е съществува ли достатъчно прозрачност на пазара на труда за търсене и намиране на работа от страна на работещите, какви инструменти се прилагат за предлагане и търсене на работа в селското стопанство, да се предотврати или засили миграцията/мобилността на работещите и как се обменя информацията; осъзнават ли всички заинтересовани страни в този процес важните въпроси, свързани с доходи, условия на труд и живот, културна сегрегация/или интеграция и пр.
Целта на EFFAT в този проект е да се регулира и управлява мобилността на селскостопанските работещи, като им се осигури достъп до права и базисна закрила, която все още е дефицитна в сектора. Това обаче е възможно, като се отчитат усилията и участват всички заинтересовани страни в този процес чрез изграждане на мрежа на институциите на национално и на европейско ниво. Само така може да се следи ситуацията и процесите в областта на мобилността в селското стопанство, както и да се регулира секторния пазар на труда.
Светла Василева даде кратка справка за заетостта в сектора у нас, която е много проблемна още от периода на преструктурирането на сектора през 1992 г. Към момента заетите в сектора са 230 000 души, от тях 40 000 тютюнопроизводители, 90 000 - регистрирани фермери, останалите са на трудов договор.Тя подчерта заключението на синдиката, че е нужно отношение и съхраняване на специалистите в отрасъла и да има проследимост на потоците в сектора.
Диана Атанасова - секретар на отрасловия съвет за тристранно сътрудничество към МЗХ, началник отдел на Агростатистика информира, че от тази година, съгласно Закона за регистрацията на земеделските производители ще имаме по-ясни данни за заетостта в сектора.
1 300 000 души - цитирани данни - е заетостта в земеделието през 2003 г., а през 2007 г. тя намалява на 950 000 заетите. Синдикатите също са включени в комисията по преброяване на земеделските производители.
Владимир Калчев, главен експерт в дирекция „свободно движение и миграция” към МТСП говори за правната рамка, в която се реализира мобилността. България има своя национална стратегия по миграция от 3 години, която определя рамките до 2015 г. Тя включва всички аспекти на процеса миграция - икономическа, културна, нелегална работа и пр. Стратегията се реализира чрез годишни планове и отчети и чрез включване на отделните партньори - ведомства и организации при изпълнението и. Стратегията се регулира от Регулация 1920 за свободно движение на граждани в ЕС.

Към момента се работи активно по две от стратегическите цели:
- Политика на завръщане на работещите в чужбина българи
- Политика за осигуряване на балансиран достъп на граждани на трети страни до пазара на труда. Регулира се от Национално законодателство и двустранни договори с определени държави

Данните за движението на работната сила българи в селското стопанство са подадени от Мрежата от служби по трудови и социални въпроси в 6 държави - Испания, Великобритания, Ирландия, Италия, Гърция, Германия - сочат:
- Испания - 147 890 души, работещи българи, предимно в селското стопанство, хотелиерство и туризъм
- Гърция - сезонност на миграцията - 50 - 70 000 души в селското стопанство, заедно с постоянно пребиваващите българи стават 120 000 души, трудно е да се проследи
- Германия - 65 000 българи - добре структурирана работна сила - но не в селското стопанство.

МТСП организира 3 информационни трудови борси в Испания, 2008, Германия, 2009, и Гърция, Крит, 2009 г., за да се поощри информирания избор на гражданите, достъпа до права и услуги. Потвърждава се казаното, че българите не работят по своята квалификация, но работят по-ниско квалифициран труд, липса на информираност, ограничен достъп до социални и трудови права.
От 27 страни-членки в 16 страни има свободно движение, мобилност на работната сила. В останалите 10 страни-членки все още се прилага ограничен достъп, но пък в Германия действат 4 спогодби, регулиращи трудовата сила.
От 2008г. има разширение на обхвата на споразумението с Германия и върху селското стопанство
От страна на правната рамка, съществува ограничения няма - държавата е създала успешна правна рамка, която се реализира от ангажираните институции.

Какви са проблемите:
- там където няма ограничение на достъпа - липса на информираност на българските граждани./ Мярка - организирани трудови борси по месторабота в преобладаващите диаспори.
- Великобритания - селскостопанска работа, но и високообразовани специалисти-академична общност.
- Друг канал за информиране - служби по социални и трудови въпроси - търси се възможност за разширяване на тази мрежа. Тези служби изпълняват важна роля при кооперирането между институциите.
- Подобряване сътрудничеството между компетентните служби в Германия и България - Агенциите по заетостта.
- Сега се говори не за braindrain, а за brain circulation.
На национално ниво е изграден Национален съвет по трудова миграция, с участието на социалните партньори, който консултира министъра на труда по изпълнение на политиката и режим на достъп.
А. Спан призна, че въпросът за признаване на българските дипломи и квалификации все още е отворен. Той сподели задоволството си от усилията на европейските секторни социални партньори да наложат разработения въз основа на ИСКО 08 инструмент AGRIPASS - ЕURES разбра критиката на социалните партньори в селското стопанство и прие препоръката за интегриране на АГРИПАС в своята система. Друг добър пример в тази област е този на Швеция, която въведе зелената карта на
работещите в селското стопанство. Сега се водят преговори този шведски модел да се приложи в селското стопанство в Испания.
- Достъпът до социална осигуряване. Директива за сезонната заетост се обсъжда в момента, но тази директива ощетява социалната сигурност
Чавдар Христов, изпълнителен секретар на КНСБ говори за сложността на взаимоотношенията между работодателя и работника при ползването на фирми/агенции за временна заетост - която създава сложна тройна връзка между посредник, работник и работодател. България е една от малкото държави, в която няма правен регламент за фирмите посредници (работи се в момента). Това позволява на фирмите, които имат интерес в тази област да поставят в неизгодна позиция българския работник. Това вече е в периметъра на работа на синдикатите - примерите са многобройни: работодател, който наема български работници, при много лоши условия, Шотландия, Полша, Испания, Гърция. Това създава пречки пред упражняване правото на мобилност в рамките на общия европейски пазар. КНСБ обсъжда тези въпроси в мрежата на ЕКП, в която се търси и обменя информация през различни канали и решения на проблемите с информираността. Двустранните споразумения между КНСБ и партньорски синдикати от Гърция, Испания, Великобритания са в отговор на търсенето на информация и достъп до права и сигурност. Втория кръг проблеми пред мобилността са свързани с възможност на българските работници да се сдружават и да търсят правата си през съвместни действия. Възможността за сдружаване, предпоставя възможност за колективно договаряне, за защита на интереси и права, право на протести, достъп до публичност, медии.
Славка Радева, мениджър в EURES България към Агенцията по заетостта направи обстоен преглед на данните за заетост в селското стопанство и мобилността в този сектор. В условията на застаряващо население в ЕС и мрачните прогнози на Евростат за предстоящото изместване на активната възрастова група в диапозона 40-60 години на заетите, както и стоящата общностна цел за равнище на заетост 70 % към момента се наблюдава сериозна група от лица, които могат да се влеят в селскостопанската работа - тази на безработните и неактивните. Тук трябва да се изследва един друг аспект на мобилността - вътрешната мобилност, да се развият възможностите за алтернативна заетост в селските райони и в селското стопанство. Опит за това е Закон за насърчаване на заетостта - поощрява мобилност на работниците, които упражняват труд извън мястото на живеене, а практиката показва умерен интерес към тези мерки.

Концепцията на EURES - европейска мрежа за мобилност, със своите 800 съветници в ЕС и 9 съветника на територията на България има потенциал да разпространява информация, включително и на български език. В периода от стартирането на офиса в България през октомври 2007 до 2008 г. са информирани и консултирани над 20 000 души. По данни на EURES за сектор селско стопанство:
- до действието на спогодбата с Испания - над 4500 души са заминали на работа през посредничеството на АЗ. Испанските работодатели използват все повече EURES мрежата.
- по Спогодбата с Германия, от юли 2008 до края на 2008 са сключени 2 500 договора, до края на 2009 - 3000 договора. Тенденцията е осъществяване на директен контакт между работници и работодатели. АЗ и EURES подпомагат набирането на работниците. По тази спогодба се гарантират минималните стандарти и условия на труд и живот.
- Гърция има отворен пазар на труд за българи, но няма статистика за заетите в селското стопанство, още повече, че не се осигуряват социално.
- Великобритания -операторите, които имат квота и право да наемат български работници са 9 частни посредници, които трябва да имат регистрация и в АЗ в България. Някои от тях отказват и установяват връзки с други частни посредници, което е нерегламентирано и води до проблемите. Необходима е промяна на българската наредба за трудовите посредници.
- Дания демонстрира силен работодателски интерес към България - организира се борса с работодатели, търсещи работници, но тук пречка е изискването за езикови компетенции на работниците.
- Словения е още една интересна дестинация за селскостопански работници.
За по-доброто информиране на желаещите работещи се организират редовни дни на отворените врати в офисите на EURES.
Арнд Спан репликира с факти, че EURES предлага една прозрачна и достъпна система за условия на живот, социално осигуряване, труд. Но през последните години в сектора има 4,3 млн. трансгранични заети, с което е на първо място по мобилност на работещите. От всички 4 млн. EURES е подкрепило създаването само на 3000 трудовоправни отношения. В селското стопанство тази система не се ползва с популярност. Синдикатите отдавна работят по проблемите на миграцията и мобилността и отдавна приели, че всички работници могат да членуват в синдиката. В Германия има регистрирано сдружение на работещите-мигранти. Въпросът е как работят държавата и социалните партньори. Като че ли държавата иска да регулира всичко и не ползва кооперирането със социалните партньори. Необходимо е разделение на задачите - кой разработва стандартите, кой следи изпълнението на стандартите и кой носи отговорността за прилагането им. Добър пример е регулиране на работното време в селското стопанство, регулирано от социалните партньори. Службите за социални въпроси в Румъния, в Испания работят отлично. Как държавата може да използва социалните партньори - кой ще разработва социалните стандарти, кой предоставя средства.
Да обобщя - пазара на труда в селското стопанство е подложен на натиск - няколко стотин хиляди души напускат пазара на труда, законодателството не реагира достатъчно гъвкаво за да подкрепи тези промени. Националното прилагане на АГРИПАС, национална обсерватория за мускулноскелетните заболявания.
Диана Найденова, експерт в департамент „Пазар на труда” в КНСБ сподели някои изводи от работата на Конфедерацията. Държавата е в дълг към работещите в селското стопанство, особено след 2000 година, когато се приемаше Националния план за заетостта, след новия Закон за насърчаване на заетостта. Сезонната заетост не е отчетена като приоритет на държавата. С новия план за действие по заетостта - намаляване на времето на осигуряване на работниците от 9 на 6 месеца - поява на стимулира сивата икономика. С писмо КНСБ възрази срещу това намаляване, ощетяване на тези селскостопански работници, създаде се работна група - участват социалните партньори и първа задача е да се върне осигурителния стаж.
Мерките в Плана за заетостта не съответстват на работещите в селското стопанство.
Миналата година имаше няколко мерки, насърчаващи вътрешната мобилност - един член 57.а от закона, които стимулират работодателя да наема работеши от региона- на 100 км. След изследване се установи, че тази мярка не се ползва от кооперации или фермери. Две причини: служителите на БТ не информират кооперациите/фермерите, а и самите те не потърсили възможностите на тези мерки.
Една мярка за тази година - синдикатите поемат ангажимент - провеждат серия от информационни дни по шестте планови региони за възможностите, които се дават през ОПРЧР и националния план по заетостта. Целта е да се активират синдикалните активисти, за да се предизвика натиск върху държавата за ползване на тези активни мерки. Внесен сигнал на КНСБ в съвета по заетостта за пропуските, които представителите допускат за информация по мерките, ваучери, и пр. Работникът не информиран, следователно не е и активен. Стимулиране на предприемачеството - самонаемането в сферата на селското стопанство, осигуряващо алтернативна заетост, както и за връщането на хората към земята и в селските региони. (Особено ако се дават 25 000 евро).
Предложение на ФНСЗ за промяна в текста на Закона за насърчаване на заетостта, защото потърпевши са както селското стопанство, така и туризма за фонда за безработица.
Становище на ФНСЗ за статута на сеслкостопанските работници - ранно осигуряване преди две години.
Сега имаме друго предложение към работодателските организации да се учреди такъв социален фонд само за нуждите на отрасъла.
Светла Тонева - няма сериозни анализи, прогнози, изследвания какви специалисти са необходими в селското стопанство. Квалификациите в селското стопанство - тук е необходимо да се придържаме към европейските политики и инструменти за признаване на компетенции по формален и информален път. Полезен инструмент би бил създаване на браншови съвет за ПОО, какъвто съществува в много страни-членки. Такъв съвет би формирал прогнози, политики, стандарти за квалификациите. Без такава цялост няма резултатност.
Арнд Спан благодари на всички участници в тази среща и обеща, че тази информация ще бъде обобщена и сравнена и с другите страни Той изрази надежда, че тази среща е инспирирала вдъхновение за работа в мрежата на национално ниво.
Заетостта в селското стопанство в новите страни-членки намалява. Затова ръководителите на синдикатите от земеделието от тези страни настояват за устойчива нова селскостопанска политика на Общността. Те настояват още за адаптивни регулации и инструменти за млекопроизводството и се обявяват срещу допълнителни субсидии на млечните квоти след 2015 г.

Изготвил: Валентина Васильонова

2 февруари 2010 г.
София, България