Д-р Наталия Андреева е млад учен в Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров” в Селскостопанска академия. Магистър -геолог по образование от СУ,  днес тя е главен асистент в секция „Химия на почвата”.

Специализирала е в различни европейски институти. Два пъти стипендиант на програмата Ernst Mach Grant – BOKU, Виена и многократно участник в обучителни курсове  към различни COST Action проекти.

Има 21 публикации в сборници от международни конференции.

Наталия е учен с активна гражданска позиция и защитник на социалната справедливост.

 От 2011 година е съ-председател на синдикалната организация в института към ФНСЗ – КНСБ  и председател на Младежкия комитет на ФНСЗ.

Какви са първите асоциации, когато се каже “учен в България”?

“БАН и феодалните старчета”, “Едни хора, които се занимават с неща, от които никой не се интересува и само реват за пари”, “Като са толкова учени и способни да си изкарат парите сами” и т.н., и т.н.

Тези разбирания и възприятия са наложи още в не толкова далечното минало, но се утвърждават с убийствена тежест в наши дни. Защо и на кого му е нужно това? Както във всеки колектив и сред учените има не толкова способни и гениални. Също има и такива, чиито път е доста спорен. Но трябва ли заради тях да се неглижира и отрича трудът на всички останали. Нима в българския парламент всички депутати да са еднакво дейни и перфектни? Нима в българските министерства всички чиновници да са “отличници”? Нима в европейския парламент да изпратихме най-можещите и знаещите (за справка - Николай Бареков и др.)?

Пред българското общество в лицето на скъпите ни депутати (скъпи - буквално и преносно) стоят следните проблеми, които се нуждаят от сериозно осмисляне и адекватно разрешаване:

  1. Учените в България не са само и единствено в БАН. Съществува и то от много дълго време СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ. Време е трудовете и значимостта на тези учени да излязат от сянката на тясната специализация и да не се възприемат само като втораразреден придатък на МЗХ. Срамно и унизително е както за учените от ССА, така и за обществото да не се знае, че ССА е отделна академия, извън БАН.
  2. Когато се говори за учени и съответно тяхното заплащане, е необходимо да се прави ясна разлика между учените в Академиите и учените във ВУЗ-овете, защото функциите им колкото са еднакви, толкова са и различни. Финансирането също. По настоящем ВУЗ-овете и работещите в тях се финансират в пъти по-добре и са много по-автономни от учените в БАН и ССА. Отделно, все по-често излизат доказателства колко добре се до-финансират някои “учени” във ВУЗ-овете (справка - УНСС и др.). Нещо, което почти е невъзможно да се случи в БАН или ССА.
  3. Заплащането на труда на учените в БАН и ССА е срамно ниско. Време е да си отворите очите и ушите за този факт. И не става дума само за реалния финансов израз (заплати и допълнителни възнаграждения за научни степени и звания). Говорим за оценяването на хора, които се обучават и развиват цял живот, които интелектуално са израстнали до големи висоти и които създават/произвеждат продукт само и единствено за благото на обществото, при това в световен мащаб. Защото всеки учен се стреми да разпространи и приложи постиженията си колкото може повече. Та тези учени се оценяват от собствената си държава и от шепа “богоизбрани” на нивото на току-що завършили средно образование, без капка опит. Повече от обидно е да се подлага на такова голямо съмнение и дебнене, кой как е придобил научна степен и звание, защото и най-некадърният учен, рано или късно, трябва да представи функциониращ научен продукт или ще отпадне от научната система. Науката е като природата - не търпи празно място и се саморегулира.

Дами и господа депутати, министри, г-н Премиер - СЪБУДЕТЕ СЕ! С финансовото смазване на учените, вие унищожавате държавата. Един учен може да работи като чистач или мияч. Но никой чистач или мияч не може да прави наука. И ако днес ви е скъпо да заплащате достойно труда на българските учени, утре по-евтино ли ще бъде да купувате чужд интелектуален труд? ОСЪЗНАЙТЕ СЕ и мислете в перспектива, защото и вие, и ние ще си отидем - нито вие ще сте цял живот депутати, нито ние учени (особено при тези условия). Но това, което оставим и ВИЕ, и НИЕ ще бъде за НАШИТЕ деца, внуци и пра-внуци.

ВИЕ КАКВО ИСКАТЕ ДА ОСТАВИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ?