С общи усилия в борбата с недекларирания труд и модерното робство синдикатите от България и Италия ще развиват „мрежа на посолствата” за по-добра информираност и консултираност на сезонните работници мигранти...
В този проект ФНСЗ и НФЗГС са подкрепящи страни, но с пълноценно участие в разработването на програми и стратегии в защита на сезонните работници мигранти. Участие в семинара взеха още Патрик Кордон и Жан-Пиер Клапюш от Reseau “Projectives”, Сабрина Ровидоти от FAI CISL, както и представители на ГИТ, НОИ и Посолство на Франция в Р България.
Тематика и целите на този проект се допълват с текущият проект RAISE UP, по който ФНСЗ е водеща страна, което е предпоставка за ползотворно сътрудничество и по-широка обмяна на опит.
Основни акценти на работния семинар бяха заетост, участие на партньори, развитие на „мрежа на посолствата”, развитие на социалните мрежи, концепцията „човешки ресурси” и възможни връзки с други проекти.
Подробно бе разгледан и обсъден въпросник, чрез който да се разгърне транс-националното сътрудничество в полза на сезонните работници мигранти. Три са главните направления в които се работи, а именно Информиране и консултиране, Обмен и интеграция, Ефикасност на предходни проекти. По отношение „Информиране и консултиране” освен взаимодействието между различните синдикални организации от изпращащите и приемащите страни, изключително важен акцент е изграждането на Мрежа „Посолства” като естествен посредник в информационния обмен. Това пряко кореспондира с настояванието от страна на ФНСЗ за изпращане на българско трудово аташета в Италия, страна със значителна концентрация на сезонни работници от България. Друг важен акцент от въпросника е информацията, която ще се генерира след попълването му, по отношение на „ресурсните лица”, които трябва да бъдат способни да отговарят на най-различни въпроси, свързани с преносимостта на социалните права и други компетенции, засягащи сезонните работници мигранти.
На фокус бяха представени работници мигранти от Македония в Италия, район Пиемонте и Емилия-Романя, от България в Италия, район Пулия и във Франция. Общото при всички тези групи е, че в повечето случаи те са лишени от нормална трудова и социална защита, въпреки положените часове труд. Някои от тях попадат и в капана на модерното робство, където посредниците ги лишават от голяма част от заработените средства, предоставят им мизерни условия за живот и са подложени на трудова експлоатация.
За щастие има и добри примери, които показват, че когато един работник-мигрант е добре подготвен и информиран, то той може да работи наравно с легалните местни работници и да получава същите социални и синдикални придобивки.
Такъв пример е Атанаска от Пловдив, която много емоционално сподели своя опит. Вече 7 години тя работи напълно легално, с редовни докуменит в лозов масив в Италия. И с гордост съобщава, че не работи дори минута повече от договорените 7 часа, за които получава чисто 38 евро на ден, с всички осигуровки, които получават и италианските работници.
Атанаска съветва всички преди да тръгнат – да си вземат голям кураж, търпение, смелост и много трудолюбие. Да се знае, че синдикатите са там до работниците за помощ, съвет и съдействие. Като най-голям недостатък на работата в Италия изтъква липса на пряка връзка с работодателя, което отвежда работника право в ръцете на капоралите и предлага или капоралите да се легализират или да има легални посреднически фирми.