Във връзка с възникнали неясноти или по-точно различно тълкуване на нормите, свързани с начина на ползване на платения годишен отпуск, възможностите за отлагане ползването през следващите календарни години, както и сроковете на погасителна давност за ефективното му използване , отговаряме следното:
Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година ,за която той се отнася ,съгласно чл.173от Кодекса на труда ал.5. За да приеме това законодателно решение в цитираната императивна норма ,законодателят е бил ръководен от идеята че предназначението на този отпуск е да възстанови силите на работника, или служителя, изразходвани в процеса на труда.Гаранцията за изпълнение на това законово решение е вменено задължение на работодателя във второто изречение на същата разпоредба „ да разреши ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година.” И все пак отчитайки реалностите в икономиката ,законодателят допуска изключението от установения в цитираната норма принцип .При определени законово условия ползването на платения годишен отпуск може да бъде отложено, но по реда на чл.176 КТ.При възможностите да се отложи ползването на платения годишен отпуск задължително се спазва друго правило и то е : на работника или служителя задължително се осигурява ползване на не по-малко от половината на полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Съгласно ал.1 на чл.176 КТ, ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година може да се отложи:
1.от работодателя поради важни производствени причини,но при спазване на по горе посоченото условие т.е. да е разрешил ползването на половината от дължимия платен годишен отпуск през годината за която той се следва;
2.от работника или служителя, когато през съответната календарна година ползва друг вид законоустановен отпуск или по негово писмено искане при тази втора хипотеза,отлагането става с изрично писмено съгласие на работодателя.
Следва да изясним, че когато платеният годишен отпуск се отлага поради производствени причини или по писмено искане на работника или служителя в тези два случая той задължително се ползва през следващата календарна година.Този извод се основава на разпоредбите на ал.2 и ал.3 на цитирания чл.176 КТ. Съгласно същите когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година за която се отнася, то работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не повече от 6 месеца считано от края на календарната година за която отложения отпуск се отнася. Когато работникът не е сторил това т.е. не се е съобразил с цитираната ал.2 на чл.176 КТ то тогава работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му като за целта уведоми писмено работодателя най- малко 14 дни предварително. От тези текстове по категоричен начин се установява замисъла на законодателя,който има предвид същинското предназначение на платения годишен отпуск. Отложеният отпуск по посочените по-горе причини следва да се ползва най-късно през следващата календарна година, а не да се отлага за следващите други такива.В тази връзка и за по-голяма яснота посочваме следната хипотеза. Платеният годишен отпуск на даден работник или служител не е отложен на основанията, визирани в чл.176 ал.1 КТ, но просто не е ползван до края на календарната 2017 година , за която той се полага. В този случай работодателят е длъжен да осигури ползването му през периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.Съгласно посочената по-горе ал.3 на чл.176 КТ, ако работодателят не е съобразил поведението си в съответствие с императивната норма на ал.2 на същия член, то работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му като уведоми работодателя писмено най- малко 14 дни предварително. Примерно работодателят е уведомен на 01.08.2018., че отложеният неизползван отпуск полагащ се за изминалата 2017 година, работникът ще ползва считано от 15.08. 2018 г. или примерно от 01.09.2018г. Именно за да не се отлага ползването на платените годишни отпуски за няколко години след годините ,за които тези отпуски се следват, законодателят създаде чл.176 а със заглавието „Погасяването на правото на ползване „Съгласно ал.1 на цитирания нов член /въведен от 2011г/ , когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага ,независимо от причините за това правото на ползването му се погасява по давност. Например ако отпускът за 2013 г- целият или част от него не е ползван до края на 2015 г – правото на ползването му през следващите 2016, 2017, 2018 и т.н. е погасено по давност. Следователно същият отпуск не може да бъде прехвърлян от година за година. А щом едно право за ефективно ползване е погасено по давност, то не може и да се трансформира в парично обезщетение за неизползван отпуск по чл.224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно ал.2 на чл.176 а КТ ,ако през 2013 работникът или служителят не е могъл да ползва полагаемия му се отпуск за същата година по причина ,че през същата е ползвал друг вид отпуск - примерно по болест /дълготраен / или по майчинство, то двете години давностен срок започват да текат от края на календарната година ,в която е отпаднала причината за ползването му. Примерно отпускът по болест е изтекъл през 2014 г., то давностния срок за отпуска за 2013 изтича на 31.12.2016г.
В заключение изразяваме категоричното си становище, което е в съответствие със законовата уредба за предназначението и начините на ползване на основния и видовете допълнителни годишни отпуски - практиката постоянно част от тях да се отлагат за следващи години е контрапродуктивна. И това е така, защото от една страна тази практика на непрекъснато натрупване на неизползвани отпуски може да доведе до загубването им по давност, а от друга страна – тя се явява логична, обективна пречка за постигане на договорености в КТД за увеличаване размерите на тези отпуски.
Изготвил: Стойна Сербезова
Юрист консулт - ФНСЗ
