Позиция на ФНСЗ
С визия и искания към политическите партии преди Избори 2021
за ясна политическа отговорност към сектора*[1]

Изтеглете Позицията в PDF

Когато говорим за селско стопанство като икономическа дейност винаги трябва да го разглеждаме в пряка корелация със селските райони и тяхната жизненост.

И да осъзнаваме ясно двата му важни аспекта, икономически и социален – осигуряване на продоволствената/хранителната сигурност и поддържане на бииоразнообразието от една страна и поддържане жизнеността на селските райони, от друга.

Селското стопанство като традиционен отрасъл за България, има стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност, създава суровини за много други отрасли и сектори на националната икономика, но и  осигурява работа и доходи на значителна част от населението в селските райони.

В същото време секторът е сред най-динамично развиващите се по отношение на модернизация, роботизация, цифрова и дигитална трансформация, провокирани и от амбициозните цели, свързани с климатичните и зелени предизвикателства в глобален мащаб. Именно селскостопанският сектор е в центъра на кръговата икономика и биобазираните общества, съхраняване и развиване на регионите, и е в тясна връзка с развиването на науката – от приложна до върхова – призван да пренесе човечеството в следващата епоха.

Тази целева важност е отразена във всички стратегически документи на Зеления пакт. Две от големите стратегии в него са свързани пряко с този сектор – «От фермата до трапезата» и «Биологичното разнообразие», а «Стратегията за метана» и «Стратегията за химичните вещества с цел устойчивост» имат косвено отношение както към сектора, така и към селските райони. Две от най-големите структурни политики на ЕС са насочени към селското стопанство и селските региони – Общата селскостопанска политика, ОСП и «Хоризонт Европа». Всъщност секторите по хранителната верига и сигурността на системата са в сърцевината на европейската Зелена сделка. 

Пресечната точка на всички политики е човешкия фактор. И в името на хората са всички обществени политики. За това и нашата визия и настоявания тук са ориентирани през призмата на работещите в селското стопанство.

ФНСЗ периодично анализира заетостта и доходите на заетите в отрасъла.

Работната сила в отрасъла на селското стопанство се характеризира със своето разнообразие в цялата палитра от ниско квалифициран и ръчен труд през специализирани до високо квалифицирани специалисти и престижна наука – както академична, така и приложна.

Формите на заетост са не по-малко разнообразни – от самонаети, семейни фермери до наети работници, сезонни работници, кооператори и пр.

За съжаление един от най-ниските проценти на наета работна ръка е в сектор селско стопанство - едва 3 % от общо наетите за страната, а средната работна заплата е най-ниска в Европа.

За последните 30 години българското земеделие премина през всички възможни етапи – от бавния упадък до пълния срив и до последващо увеличаване на производството и постепенно стабилизиране на сектора. След 2004г. в селското стопанство има сериозен прилив на средства – европейски субсидии, национални доплащания, схеми за подпомагане, европейски фондове и програми.

Федерацията е пълноценен и активен участник в процесите на планиране, анализи и приложение на ОСП, като участва в работата на Комитета по наблюдение по ОСП и различни тематични работни групи със свои позиции и становища по формирането на стратегиите  и приложението на ОСП.

ОСП всъщност е печално известна с несправедливото разпределяне на ресурсите. Наблюденията от приложимостта на механизмите на ОСП – подпомагането с директни плащания - показват, че 80% от финансовите средства се усвояват от едва 6 до 8% от земеделските производители, а дребните земеделски производители, каквито са зеленчукопроизводители, животновъди, картофопроизводители и пр., които представляват голяма част от производителите, са оставени на втори план и са ограничени, а по-често и лишени от достъп до тези средства. (40% от европейските земеделски производители не получават никакъв вид подкрепа и това са основно малки и дребни производители, живеещи основно в селски райони и  райони с природни ограничения.)

Диференциацията между едрите и дребни стопанства се задълбочава и двуполюсният модел на земеделските структури става все по-ясно изразен. Доминиращ дял имат дребните и малките стопанства на физическите лица, а броят на едрите е малък, но пък имено те акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници.

Подпомагането в отрасъла с европейски средства, национални схеми и  доплащания, изразяващо се в сериозен ресурс – по около7,5 милиарда евро на програмен период, не успя да преодолее основните недостатъци в българското земеделие и най вече пагубното отражение върху структура на стопанствата, заетост и доходи в сектора.

Въпросът за доходите, както на земеделските производители, така и за работниците и специалистите от обслужващите и изпълнителски структури на МЗХГ, които сериозно ни отдалечават от европейските, е един от най-важните въпроси на аграрната политика. Заплащането на труда в земеделието е по-ниско отколкото в останалата част на икономиката, което се дължи на ниската добавена стойност на единица площ и на заплащане в сектора, съобразено със средните за района, страната и вида на труда.

В останалите икономически сектори разходите за труд представляват между 45-50% от създаваната добавена стойност, докато в земеделието това съотношение е значително по-малко. По-ниското заплащане на труда в земеделието се дължи и на по-ниската производителност и възвращаемост в отрасъла на единица разход, но така и в оценката на качеството на предлаганата работна сила и във вида на предлаганата работа.

В България нивата на производителност и възвращаемост в отрасъла на единица разход са около 25% и за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла е необходимо 50-60% увеличение на разходите за труд.

Ниските доходи в земеделието обясняват до голяма степен отлива на работна ръка от сектора, но това не е единствената причина за негативните нагласи за труд в земеделието.

Секторът се характеризира и с редица рискови фактори,  тежки условия на труд, непривлекателен имидж в обществото. Настоящата пандемия хвърли още светлина върху тези печални факти. Недостигът може да бъде преодолян с нарочни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места.

Високите цели и големите очаквания към сектора, подплатени със сериозни финансови ресурси не могат да скрият една истина – несправедливо неглижиране на работниците и отказ от признаване на важната им роля в производствения процес и отказ от социални политически ангажименти към тях.

Днес пандемията и амбициозните цели дават шанс на ЕС, респективно в България, да преосмисли модела на селско стопанския сектор и да го направи по-устойчив и социално справедлив - модел, в който човешките и трудови права на работниците имат място.

Комисарите Николас Шмит и Януш Войчеховски подкрепят включването на трудовите стандарти в ОСП, защото така може да се решат сериозните и от години трупани проблеми с работниците в земеделието.

В Препоръките на ЕК към ДЧ за Стратегическите планове (Т. 1.3) се казва, че „…осигуряването на защитата на селскостопанските работници, особено на тези с несигурна, сезонна и недекларирана заетост, ще играе важна роля за постигане на спазването на правата, залегнали в законодателството.Това е съществен елемент от справедливата хранителна система на ЕС, предвидена в Стратегията „От фермата до трапезата“.

Нашите неизменни настоявания, посочвани в стратегиите на програмните периоди на ОСП са за обвързването на субсидиите за земеделските стопанства със заетостта и защитата на работещите в тях. Иначе казано, да се спре подпомагането на стопанства, които не зачитат правата на работещите и не спазват изискванията за безопасни и здравословни условия на труд. Подпомагането да бъде обвързано с трудовите и социалните стандарти. От десетилетия субсидиите за земеделските стопанства са обвързани със спазването на екологичните стандарти, опазването на обществено здраве и хуманно отношение към животните.

Днес е време да се смени парадигмата и работниците да получат уважение и достойнство, наравно с останалите.

С прилагането на тавана на плащанията положителна тенденция бележи ръста на броя на земеделските стопанства в годините от 2015 насам, които се възползват от признатите разходи за труд над определените средства над тавана. Благодарение на това тази част от легалната и видима наета работна ръка е по-добре платена.

Няколко цифри подкрепят тезата ни. От 2015 г. са се възползвали 210 стопанства–33 015 861лв.; а през 2018г. имаме вече 322 стопанства и 169 106 021лв. признати разходи за труд.

България е с най-динамично развиващо се биологично производство и биоземеделие в ЕС през последните години, НО потенциалът, който секторът има, свързан с благоприятните климатични условия и екологично съхранени райони, не се оползотворява в достатъчна степен. Въпреки че в периода 2008-2016г. биологичните оператори в България нарастват повече от 22 пъти, а площите, върху които се прилагат методите на биологично производство се увеличават почти 10 пъти, достигайки 160 620ха или 3.2% от общата използвана земеделска площ в страната, България все още изостава повече от два пъти от средните за ЕС стойности по отношение на ангажираните за биологично производство площи.

Освен това страната ни е на последно място в ЕС по производителност на ресурсите - нормата на кръговото (вторично) използване на материалите в икономиката ни (за 2016г.) възлиза на едва 4.3% в сравнение със средната за ЕС стойност от 11.7%.

Длъжни сме да използваме нашите биологични ресурси по-рационално, така че да произвеждаме достатъчно храна, с по-малко вредно въздействие върху околната среда и климата на единица произведен и рециклируем биологичен материал. Внедряването на иновации и цифрови технологии, в това число и свързаните с прецизното земеделие са едната страна на прехода от линейна към кръгова икономика и в този сектор. Свързването на знанията, научните изследвания и иновациите в земеделието, особено в широкия спектър на биоикономиката – не само зелена или синя – са другият мощен драйвър за развитието му. Добрата новина е, че голяма част от технологиите (био-базирани), с които се произвеждат заместители на всички продукти, които днес добиваме от изкопаем суров петрол (например материали, химикали, пластмаси) вече са разработени и на разположение. Нещо повече, при прилагането на този подход ще бъдат създадени много нови и добри/качествени работни места. А програмата „Хоризонт Европа” със своя широк инструментариум (мисии, партньорства за изследвания и технологични иновации, план за действие за биоикономики) и сериозен финансов ресурс са истинско вдъхновение за разгръщане на потенциала на сектора – икономически, екологичен и социален.

Една от водещите държавни институции, която изпълнява държавна политика, насочена към всички браншове на отрасъла, съобразена с редица ангажименти към ЕС и има най-важната роля в реализирането на Общата селскостопанска политика у нас е Министерството на земеделието храните и горите. Служителите от второстепенните разпоредители – агенции и служби - са пряко ангажирани с непосредственото обслужване на земеделските стопани, изнасят тежестта на почти всички кампании за подпомагане, провеждани от МЗХГ и ДФ „Земеделие“, осъществяват контрол по хранителната верига и следят за хуманно отношение към животните, оказват подкрепа  и опазване на земеделските земи и води. Спецификата на отрасъла изисква още развиване и прилагане на силна научно-изследователска дейност, което означава създаване и развиване на висококвалифицирани кадри, но най-вече запазването им в отрасъла.

За конкурентноспособното и устойчиво развитие на отрасъла е необходимо да се прилага цялостен подход, който да отразява принципите на справедливост в обществото. Това обхваща, както подкрепа за земеделските производители, така и достойна социална обезпеченост на работниците и служителите, които ги обслужват.

Повишаването на качеството и капацитета на работниците и служителите от земеделието, с цел достигане на равнища на постоянна заетост, доходи и мотивация, не може да стане без наличието на социална закрила и гарантирана социална политика за работещите.

Затова е необходимо да се провежда политика, която максимално отразява специфичните потребности на отрасъла.

Във времето на предизборни диалози е редно да си преговорим слабостите, но по-важно е да подчертаем поуките и твърдо да заявим исканията си.

Федерацията на независимите синдикати от земеделието е организация със 100 години история и последователна политика за запазване и развиване на българското селско стопанство. Днес нашите искания към бъдещите политически управленци  изглеждат ето така:

1. Преодоляване на структурния, икономически и социален дисбаланс в отрасъла и в селските райони. Структурната политика в земеделието следва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони
2. Селскостопанската политика на България трябва да отразява интересите на работещите в сектора – в т.ч. и наетите работници и на най-уязвимите групи несигурен труд. Недостигът на работна ръка може да бъде преодолян с нарочни мерки за легални, сигурни и устойчиви работни места.
3. Настояваме за таван на плащанията във всички схеми на подпомагане по ОСП, който да е обвързан със заетостта, разходите за труд (заплати и социални осигуровки). Плащанията за фермерите трябва да са обвързани освен с хектарите на обработваемата земя, така и със социалните стандарти, прилагани към работещите – спазване на трудово и осигурително законодателство, условия на труд, регулациите за безопасност и здраве.
4. Информираност, прозрачност и справедливо разпределение, реалистичност при планиране на финансовите средства и приоритетно бюджетиране на мерки и проекти, които са насочени към изпълнение на основните цели на всички политики и програми.
5. Разширяване обхвата на осигурителната защита на самонаетите и сезонните работници. Преразглеждане на осигурителния режим на сезонните работници за риска «безработица».
6. Насочване на средствата към малките и дребни фермери и чувствителните сектори „плодове и зеленчуци“ и „животновъдство“.
7. Защитаване на географски търговски марки и на традиционни продукти. Насърчаване осигуряването на български хранителни продукти в търговските обекти/мрежа.
8. Ежегодно увеличение на финансовия трансфер от централния бюджет за аграрната наука, отговарящ на потребностите за осъществяването на научно-приложната дейност
9. Настояваме за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите минимум 10% във всички обслужващи звена на отрасъла. За агенциите, работещи на терен минимум 15% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
10. Надграждане и подкрепа на утвърдената  практика и добрия модел на двустепенното колективно трудово договаряне, наложен от екипа на ФНСЗ, независимо от обхвата на работници и служители – синдикални членове в структури от няколко икономически дейности.
11. Темата за обучението на кадрите и работната ръка в отрасъла е сериозна и важна. Националният стратегически план трябва да включва мерки за продължаващо учене, обучение, преквалификация и на наетите работници( не само на фермерите). Дигитализацията и иновациите трябва да са достъпни за работещите чрез инвестиции и мерки за обучение и квалификация в новите умения.
12. Земеделието като зелен сектор притежава огромен потенциал за качествени работни места и икономически жизнени селски райони. Настояваме за целенасочени мерки за разгръщане на този национален потенциал чрез свързване на науката и бизнеса в клъстери и „живи лаборатории” и засилване на партньорствата и социалните иновации.
13. Дигиталният преход в селското стопанство има своето социално въздействие върху работещия човек. Нашата ясна позиция е, че дигиталният преход трябва да е справедлив и към работещите, в това число и наетите работници в селското стопанство, като осигурява целенасочена и достатъчна подкрепа за инвестиране в качествени работни места и професии чрез възможностите и механизмите на УЦЖ учене през целия живот.  
14. Сектор селско стопанство е сред най-опасните и рискови икономически дейности по отношение на безопасност и здраве при работа. 68% от работещите земеделска работа са в риск от канцерогенни заболявания от работа с или експозиция на опасни химически или биологични агенти – сред тях са пестициди, хербициди, биоциди, пр. Използването на пестициди и хербициди (в т. ч. и глифозатите) повишават добива и намаляват необходимостта от работна ръка в интензивното земеделие. Поради това от години тяхното използване е предмет на остри критики и яростна защита. Истината обаче е, че използването им води до ракови заболявания. Работата ни и наблюденията през годините, както и последните изследвания потвърждават справедливостта на нашите искания и усилия за:
    1. Категорична забрана на глифозатите и намиране на алтернативен и безопасен заместител.
    2. Насърчаване на биологичните и зелени земеделски практики.
    3. Насърчаване информираността, обучението, оценката на риска на работното място и осигуряване и ползване на лични предпазни средства за всички, които са в контакт с тези вещества.
    4. Работниците трябва да бъдат осигурени с лични предпазни средства, както и надлежно и редовно информирани за рисковете при работа.
15. Развиване на социалния диалог и колективното договаряне за социалната защита на работещите в различни сфери изисква представителност и симетричност на социалните партньори. Крайно необходимо е приемане на Закон за Земеделска Камара и въвеждане на критерии за представителство на организациите в отрасъл Земеделие. Това ще доведе до обединяване на браншовите организации в една единна национално представителна работодателска структура и ще разшири обхвата на социалния диалог в сектора. (виж например Австрия)Това ще направи възможно и сключването на Отраслово споразумение по важните въпроси като: доходите и социалните права, привличане и задържане на работната ръка и нейната квалификация, пр. Подкрепа от страна на МЗХГ на отрасловия и браншови диалог и споделена отговорност на социалните партньори чрез изграждане/развиване на:
    1. Секторен фонд за обучение и квалификация
    2. Секторна обсерватория за безопасност и здраве при работа
    3. Секторна схема за социално осигуряване на работещите в сектора.

Всяка политическа амбиция и отговорност може да е истински успешна само ако осъзнава, че има селски райони и селска икономика, че има хора и общност, които са в центъра на няколко секторни политики, призвани да ни преведат през зеления преход.

Синдикатите, социалните партньори, гражданите - от града и от селото, потребителите, научно-изследователската, природозащитната и пр. общности, притежават огромен потенциал от знания и експертиза, които са на разположение и за благото на обществото и трябва да бъдат включени в процесите. Но също така имат очаквания и изисквания към храната, околната среда и сектора. Как този потенциал се управлява/насочва чрез алианси и партньорства и се претворява в политиката, за да стигне до фермерите, гражданите, регионите? Едно е ясно, те искат смяна на „правилата на играта” и нова визия в селскостопанската политика на България чрез ясен интегративен и интегрален подход.

Очакваме отговорите.  

1 март 2021

*[1] Този документ е интегрална част от Меморандума на КНСБ, представен пред политическите партии по време на предизборната кампания 2021г.

Изтеглете Позицията в PDF