Новини

Федерацията на независимите синдикати от земеделието бе домакин на работна среща на социалните партньори на тема „Напредъка на социалния диалог в сектор Земеделие”, която се проведе на 8.03.2010 г. в залата на хотел „Салт Палас”, София.

 

Срещата се провежда в рамките на дългосрочна програма на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни, тютюни и туризъм, EFFAT, където нашата организация е член и партньор, за укрепване на социалния диалог в сектор Земеделие в новите страни-членки. Програмата се реализира в партньорство между секторните социални партньори на европейско ниво EFFAT и GEOPA и е подкрепена от Европейската комисия и допринася за насърчаване на по-ефективен социален диалог в сектора.
Тази работна среща имаше за цел да направи преглед и оцени напредъка в секторния социален диалог в България в периода след 2008 г.
В срещата участваха двата секторни синдиката ФНСЗ и НФСЗГ към КТ Подкрепа, представители на работодателите, с които се води двустранен социален диалог в браншовете «Селскостопанска академия», Националния съвет на земеделските кооперации в България, Асоциацията на земеделските производители, изпълнителния секретар на КНСБ по въпросите на пазара на труда, представители на отговорните министерства – Министерство на земеделието и храните и Министерство на труда и социалната политкика, занимаващи се с проблемите на социалния диалог и Секретаря по земеделие на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни, тютюни и туризъм, както и експерти на ЕFFAT, водещи изследване по проблемите на социалния диалог в сектора в рамките на програмата.
Срещата бе открита и водена от Председателя на ФНСЗ, Светла Василева, която приветства участниците със 100-тния юбилей на Международния ден на жената с пожелание да продължат да реализират ценностите на солидарност и равнопоставеност и поздрави всички за волята им да участват активно в тази работна среща. Тя направи обстоен преглед на хода на социалния диалог в сектора през последните 20 години и подчерта ролята и дългогодишните усилия на Федерацията на синдикатите от земеделието за установяването му, институционализирането му и особено за структуриране на работодателски организации в сектора – един нелек процес, който и до днес е все още предизвикателство пред установяване на модерен социален диалог и съвременни индустриални отношения, каквито виждаме в старите страни-членки на ЕС.
Председателят на ФНСЗ говори за напредъка през последните години в работата на тристранния диалог, институционализиран в Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество, ОСТС, към Министерството на земеделието и храните и за диалогичността на Министерството в лицето на Зам. Министър Боянова за обмяна на информация и съвместно обсъждане на важни въпроси от политиките на МЗХ в полза на развитието на българското земеделие.
Тя благодари за усилията на социалните партньори – синдикати и работодатели за развиване на двустранен социален диалог по отделните браншове на многообразния сектор Земеделие и волята им да решават съвместно възникналите проблеми – следствие от преструктурирането, икономическата криза и за намаляване на социалните последици върху работещи и служители. Добрите резултати от този процес са видими в подписаните 5 браншови колективни трудови договори в Напоителни системи, ИАСРЖ, ССА, ИАБГ, НВМС (сега Агенция по безопасност на храните) и Национално споразумение със СЗКБ, които се прилагат в сектора и допринасят за повишаване на защита правата на работещите и служителите в сектора. Зам. Министър Светла Боянова в качеството си на Председател на ОСТС към МЗХ връчи поздравителен адрес от Министъра на земеделието и храните Д-р Мирослав Найденов до Председателя на ФНСЗ Светла Василева и увери всички участници в срещата в разбирането на Министерството за важността на социалния диалог в сектора като ключов фактор за напредъка на българското земеделие, особено в светлината на формирането на българската позиция по ОСП след 2013 година. Тя подчерта още веднъж високата оценка за ФНСЗ и другите социални партньори за работата на ОСТС и заяви своята лична ангажираност да работи за още по-интензивен и ефективен формат на секторния социален диалог, в който резултатите да са измерими чрез по-висока заетост и по-високи доходи на работещите в селското стопанство, разнообразяване на дейностите в селските райони и по-високо качество на живот за българите, избрали да живеят там. Всички заинтересовани страни сега очакваме с интерес резултатите от преброяването на земеделските стопанства, за да се направи пълен анализ на заетостта в селските райони. Успешното прилагане и усвояване на средствата на Програмата за развитие на селските райони в България е приоритет за МЗХ днес и предпоставка за следващата финансова рамка 2014-2020 и затова много от усилията са насочени към издигане на административния капацитет и опростяване на процедурите за достъп до тези средства на по-широк кръг от ползватели. Това, разбира се, отново е в диалог със социалните партньори. Г-жа Стефанка Симеонова, експерт в дирекция „Трудово право” в МТСП внесе юридическа експертност в дискусията като се позова на историческото развитие на съвременните индустриални отношения у нас и неговата законова уреденост в трудовото законодателство, което е високо европейско ниво. Тя подчерта, че двустранния диалог у нас е насочен към ниво предприятие, а волята за воденето му трябва да е ясно заявена от двете страни. Все още остава открит въпросът с актуализиране на критериите за представителност на браншово ниво, които са били актуализирани преди 2 години, но днес има ясна необходимост от ново прецизиране. Арнд Спан, Секретар по въпросите на земеделието в ЕФФАТ постави въпроса за промяната на организациите на социалните партньори в сектора в България през последните години в положителна посока и за недостатъчната представителност в дребния частен бизнес, което е предпоставка за ниски доходи, ограничен достъп до социално-осигурителната и пенсионна система, бедност и изоставане на селските райони от цялостното социално-икономическо развитие на страната. Той насочи вниманието върху предизвикателствата пред правителството, ако не се сложат ограничения на директните плащания, така че земеделските субсидии да са достъпни и за дребните фермери и семейни стопанства. Ивайло Тодоров, Главен секретар на АЗПБ, подчерта още веднъж сложността на отрасъла предвид неговото разнообразие – в сектора работят 370 000 икономически субекти/предприятия, които са с различна регистрация – 5 000 са регистрирани по търговския закон, други са по Закона за земеделските кооперации, и пр. В тези предприятия работят както наети по трудов договор, така и една голяма част са самоосигуряващи се. Обхващането им е дълъг и труден процес в различни представителни организации. Положителното е, че напоследък има обща воля за обединение на работодателските организации в единна структура. Той сподели задоволството си от интензивната работа на ОСТС, като подчерта интереса на неговата организация към бъдещата ОСП и инициативите за водене на широка обществена дискусия до средата на годината, в които се включват и ФНСЗ. на дейности в областта на първичното производство на земеделска продукция, както и в областта на преработка на селскостопанска продукция, тъй като тези разходи се финансират по схеми на МЗХ и се разглеждат като оперативни помощи, несъвместими с общия пазар и не могат да бъдат предмет на подпомагане чрез държавни помощи.
Тази информация предизвика разгорещена дискусия от страна на синдикатите, тъй като засяга точно най-уязвимите групи в селските райони – дребни земеделски производители и семейни стопанства. Нещо по-вече, една доказано работеща мярка за подкрепа на тези групи в икономически трудни райони е била спряна, а ефектът е пагубен за тези дребни земеделски производители и техните семейства.
Кирил Комитов от Съюза на земеделските кооперации в България говори за прозрачността на земеделските кооперации по отношение на заетостта, трудовите договори и изпълнение на клаузите от Националното споразумение със синдикатите във всички кооперации - ярък пример за добро сътрудничество и икономика на светло.
Той обаче призова, че кооперациите днес, повече от всякога имат остра необходимост да видят подкрепата на държавата за развиване на животновъдство и отглеждане на животинска продукция, ако искаме да повишаваме заетостта и разнообразим селскостопанската дейност в селските райони. Липсата на стимули за животновъдството доведе до колапс в този бранш и до срама на българския пазар да има повече от 70% от месото и млечните продукти да са от внос.
Йордан Богатинов, „Правни дейности” в ССА, говори за уникалността на ССА като институция, която развива аграрна наука и прилага постиженията в производствени звена/предприятия. Той сподели огорчението си от подценяване на ролята на българската селскостопанска наука с 115 годишна история и достижения днес от страна на държавата и недостатъчното и рекламиране сред българските производители. Благодарение на ефективния двустранен социален диалог в ССА въпреки финансовите трудности в последните години придобивките за работещите и служителите са се запазили, а договореностите в БКТД се спазват. Все пак условията на труд са слабо звено и трябва да се работи за тяхното подобряване, както и да се обезпечат средства за здравна профилактика на служителите. Въпреки това нужен е нарочен закон за селскостопанския труд.
Арнд Спан информира участниците за инициативите, които ЕФФАТ развива в областта на безопасните и здравословни условия на труд и по-специално в оценка на риска от мускулно-скелетните заболявания. В рамките на тази инициатива секторните социални партньори работят за създаване на национални обсерватории за БЗУТ и МСЗ, каквито съществуват в Германия, Франция, Полша в още пет страни-членки. ЕФФАТ се надява и българските социални партньори в сектора да успеят да установят такава обсерватория и в България, за да може да се изследват и анализират състоянието на селскостопанските работници и служители, с помощта и на Инспекцията по труда.
Във връзка с прилагането на ОСП в България г-н Спан постави въпроса за мерки за подкрепа на сектори/браншове, които създават повече работни места – зеленчукопроизводство, отглеждане на плодове, винопроизводство и пр., а не само зърнопроизводство. Във връзка с развитието на националния пазар на труда и подобряване на конкурентноспособността на местните производители, бе повдигнат въпроса за мерките, които българската държава прилага.
Теодора Еленкова, Агенция по заетостта, говори за дейността на агенцията като най-големия трудов посредник на пазара на труда и действащите Закон за насърчаване на заетостта и Национален план за действие по заетостта, които се разработват и съгласуват в сътрудничество със социалните партньори.
Атанаска Тодорова, изпълнителен секретар на КНСБ внесе яснота по въпросите на защита на местния пазар на труда, които се разглеждат в Национален съвет по трудова миграция, структуриран отново на трипартитен принцип, в рамките на който се приемат годишни квоти за работници мигранти на българския трудов пазар.
Единодушно бе обаче мнението, че мерките по отношение на заетостта в сектор Земеделие не са достатъчно ефективни, една от причините за които е фокусиране на МЗХ върху усвоявана на 3, 2 млрд. евро от земеделските производители за модернизация, директни плащания и повишаване на конкурентноспособността. Още повече, че този сектор обхваща много солидна заетост в икономическия живот.
Това разбира се рефлектира и негативно върху разширяване на обхвата на осигурените лица, на колективното трудово договаряне, което е предизвикателство пред синдикатите и постоянна цел в работата им.
Валентина Васильонова, зам. председател на ФНСЗ изрази становището на ФНСЗ, че за да се въведе ред в отрасловата дискусия, особено в частта за заетост и политики на пазара на труда, е нужно в работата на ОСТС да се включат и представители на МТСП и АЗ. Обмяната на информация и съвместно обсъждане на проблемите на заетостта, квалификацията, сигурността на работната сила в сектора ще допринесат до подобряване на индикаторите на ОПРСР и най-вече за развиване на силно и конкурентноспособно земеделие и привлекателни за живот селски райони в страната.
Светла Василева благодари на всички участници в тази среща за активната им работа и интересната дискусия. Тя изрази надежда, че тази среща е инспирирала вдъхновение за още по-ефективна работа сред социалните партньори в сектора за развиване на страната ни в духа на европейските ценности и индустриални отношения, но най-вече за подобряване на живота и работа на хората, избрали да се занимават със селско стопанство и да живеят в селските райони, за да имаме български хляб и сирене на нашата трапеза. Затова синдикатите от земеделието от тези страни настояват за устойчива и справедлива селскостопанска политика на Общността.

Изготвил: Валентина Васильонова


Недекларираният труд в земеделието - мит или реалност

Проект RAISE UP

VS/2013/001/0407

VS/2012/003/0305

Сфери на дейност

Да си част от тази организация е въпрос на гражданска позиция и отговорност.

Ако се хващаш на работа в чужбина...

Провери за нередности