Новини

За третото тримесечие на 2010 г. българската икономика регистрира първия следкризисен растеж на годишна база, но той е слаб, около 1%. За годината като цяло очакваме слаб спад близо до нулата.

Външната среда е благоприятна. Най-същественото в септемврийската междинна прогноза на ЕК1 е, че възстановяването на европейската икономика през второто полугодие по-бързо в сравнение с пролетната прогноза. В посока надолу може да се отрази, обаче, глобалното търсене през второто полугодие, което може да се окаже по-слабо от очакваното в прогнозата. Септемврийската прогноза на ЕК констатира също, че възстановяването на световната икономика през първото полугодие е било по-бързо от очакваното, поради растежа главно на азиатските икономики. Световната търговия със стоки се е завърнала на предкризисните си нива към средата на годината. За второто полугодие се очаква по-умерена динамика на световната икономика в сравнение с първото, поради очаквано по-слабо натрупване на запаси и изчерпване на стимулиращите мерки. Рискове ЕК вижда във все още крехкото възстановяване на водещите икономики, в които вътрешното потребление остава все още сдържано.
У нас, след 5 поредни тримесечия на спад на годишна база, за първи път от началото на кризата брутната добавена стойност общо за икономиката нараства отново, макар и със скромните 0.49%. Аграрният сектор е сравнително добре представен тази година в БДС на икономиката и се нарежда на трето място (след услуги и индустрия) – на тримесечна база с висок ръст за първото тримесечие и слаб спад за второто (3.6% ръст, 0.4% спад), и с растеж на годишна база около 3.8%.
БДС в аграрния сектор – 2 959 млн. Лева, което представлява нарастване с 6,4% спрямо същия период на 2009 г.
Относителен дял на създадената в земеделието БДС – 6,7% от общата за страната (за сравнение 6,4% през същия период на 2009 г.).
Реализиран стокообмен с аграрни стоки – 3 686 млн. щ.д. (ръст с 9,2% спрямо деветте месеца на 2009 г.).
Формирано положително търговско салдо – 450 млн. щ.д. (за същия период на 2009 г. салдото е 150 млн. щ.д.)
На фона на силно ограниченото към момента финансиране на икономиката, в аграрния сектор има прилив на средства - европейски субсидии, национални доплащания, схеми за подпомагане, европейски фондове и програми. Само тази година 120 хил. земеделски производители са подали заявления за директни плащания на площ, 21 хил. фермери ще получат финансиране по шест схеми за национално доплащане в животновъдния сектор, а 31 хил. тютюнопроизводители ще се възползват от схема за подпомагане.
Предоставяните средства обаче се оказват недостатъчни да се преодолеят основните недостатъци на българското земеделие:
неефективно стопанисване и управление на земята и нерентабилно производство
силно екстензивно производство
лоши словия на труд, непривлекатена работа и работни места, сезонност, риск от нерегулярна работа
923 000 души, работещи в селското стопанство (равнява се на 495 000 годишни работни единици)


Недекларираният труд в земеделието - мит или реалност

Проект RAISE UP

VS/2013/001/0407

VS/2012/003/0305

 

 

 

Сфери на дейност

Да си част от тази организация е въпрос на гражданска позиция и отговорност.