Социалният диалог е  ключът за решаването на проблемите

Валентина Васильонова е заместник-председател на ФНСЗ, втори мандат. Тя е и вицепрезидент на сектор „Земеделие“ в Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм, EFFAT.

Валентина Васильонова за себе си:

„Щастлив човек съм. Аз съм жена в разцвета на силите си; добре образована; независима;  информирана; говоря няколко езика; с много контакти и много приятели от различни части на Европа и на България; реализирана в личен план; успешна в работата си, търсеща нови предизвикателства, защото за мен спокойствието е синоним на блато.“

Цитати

„Липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка е една от най-големите катастрофи в съвременния пазар на труда и в селското стопанство.“

„За нас като синдикат е важно колкото се може по-голям кръг от хората, заети в земеделието да имат съзнание и информация за това, че бидейки граждани на нашата страна и на ЕС , те имат конкретни права, които са закрепени в законодателни норми.“

„Сезонната работа в България е с къс период и затова искаме да бъдат направени законодателни промени в социалното осигуряване, така че и тези сезонни работници да имат адекватна обезпеченост по отношение на риска „безработица“, да могат да се квалифицират и преквалифицират, да са адекватни на пазара на труд.“

„Ние настояваме, дори и самонаети фермери, де факто и членовете на техните  семейства да имат равен достъп до права, така както са и останалите самонаети в другите сектори или пък работещите на трудов договор в сектора.“

„В Испания, Италия,  Франция, където земеделските  синдикати са добре развити и имат дългогодишен опит с имигранти, се работи целенасочено за това да бъдат обгрижени и тези работници. Независимо дали са испанци, румънци, българи или поляци...“

Интервю на Светлана ТРИФОНОВСКА

Госпожо Васильонова, вие сте от новата генерация синдикалисти. Каква е разликата в гледната точка и подхода в сравнение с предшествениците?

Макар да съм от новото поколение, аз се отнасям с изключително уважение към всичко постигнато досега, защото светът не започва от нас. Що се отнася до разликите, синдикализмът в наши дни се  развива в съвсем друга среда, в сравнение с това което е било преди 20 години, да не говорим за времето отпреди 40-50 г.  От една страна, сега работническата класа е съвсем различна като структура и отношения, също отношенията между труда и капитала са различни. Но в същото време конфликтите между наемния труд и работодателя стоят със същата острота, че даже и повече, отколкото в средата на миналия век, например. Сега всичко трябва да се отстоява с по-голяма твърдост, но и с много по-голяма гъвкавост. За мен е ясно, че социалните права днес не са подарени, не са просто даденост. Те са извоювани с борба в продължение на много години. И естествено всичко е в името на справедливостта и спазването на права, които са фундаментални, защото са в основата на обществото: като правото на труд, на социална сигурност, на работно време и др.

Синдикализмът в сектора на земеделието е много по- различен и специфичен от този в индустрията. Ще обясните ли?

Ако говорим, че отношенията между труда и капитала са много по-различни днес, то за сектора на земеделието тези разлики и специфики бих казала, че важат на 200 процента. Първо, защото хората, които се занимават със земеделие имат много интересен статут: от една страна са тези, които работят на трудов договор, било то в големи ферми, големи земеделски предприятия като кооперациите и др. От друга, в сектора работят хора, които на практика нямат дефиниран статут на наета работна ръка. Често пъти това са членове на семейството или приятели, близки, които участват в земеделския труд. От трета страна са тези, които работят сезонно. И тази разноликост предполага много широк инструментариум от действия и подход от страна на такава синдикална организация като нашата, която има желанието и волята да отстоява и защитава правата на всички, които се занимават със земеделие в целия отрасъл. Далеч съм от мисълта, че в него всички хора са наши членове, но за нас е важно колкото се може по-голям кръг от тях да имат съзнание и информация. За това, че бидейки граждани на нашата страна и на ЕС, те имат конкретни права, които са закрепени в законодателни норми. Имат права, които им се полагат: на труд по договор с регламентирани набор от задачи, със заплата, с конкретно работно време, с допълнителни социални осигуровки, с плащане на здравни осигуровки и т.н. Та всъщност нашата голяма задача е: първо – да направим максимално широк кръг от българските граждани, които се занимават със земеделие, да бъдат осъзнати по отношение на техните права и след това – да подобрим тяхната среда и техните условия на работа, бидейки те организирани. Нашето верую е, че ако човек не осъзнава правото си, няма как да го отстоява. А пък неосъзнавайки правата си, няма как да имаш добре структурирано общество, което работи и в синхрон, и в солидарност.

Много интересни факти бяха изнесени по време на международния проект за социалните схеми в земеделието, който ФНСЗ ръководи през тази година. Особено в частта за семейно фермерство. Готов ли е вашият синдикат да помага на заетите в този сектор?

ФНСЗ от десетки години се занимава с тази проблематика и я развива, и я отстоява методично, последователно, непрекъснато. Въпросът с успеваемостта е съвсем различен. Като социални партньори, като синдикати ние участваме в консултационните процеси, свързани със законодателството. В резултат на това правим предложения за промяна в законодателството, така че то да бъде по-адекватно към потребностите на хората, съобразени с реалността.  Например, сега, може би от повече от пет години, се разглежда на европейско ниво директивата за сезонните работници. В Европейския контекст тя има малко по-друг смисъл, но за нас сезонният труд и правата на сезонните работници са на дневен ред много отдавна. Ние имаме становища, които представяме последователно на всяко едно правителство, като твърдим, че този труд е много специфичен в земеделието и той трябва да бъде адекватно възмезден през социални осигурителни права. Защото към момента сезонната работа в България трае малко като време – между 4 и 6 месеца. След тези 4 - 6 месеца наеманите сезонно нямат право да получават обезщетения през социално осигурителната система, което се изпълнява през Агенцията по заетостта. Де факто те не получават обезщетения от бюрата по труда, защото нямат необходимия трудов осигурителен стаж за последните 9 месеца. А ние твърдим, че сезонната работа в България е с къс период и затова искаме да бъдат направени законодателни промени в социалното осигуряване, в Кодекса за социално осигуряване, така че и тези сезонни работници да имат адекватна обезпеченост по отношение на риска „безработица“. Това е едното от нещата, по което работим последователно от 2007 година.

От друга страна, обаче, ако има достатъчно съзнание за пазара на труда в сектора --селскостопанското производство, макар и да е кампанийно, то все пак е един непрекъснат цикъл, който трае година време и всъщност има инструменти, които могат да бъдат приложени за тези сезонни работници, така щото, през времето, когато не са заети в кампания, да могат или да си повишават квалификацията, или да я подобряват, или да придобиват други умения. Така че, когато дойде следващият период на пълна заетост, те да вдигнат нивото си на компетентност и да бъдат по-полезни, по-производителни в работата, в която са ангажирани. Този модел работи успешно от години в Германия, във Франция. У нас такъв положителен пример може да се види в успешните земеделски кооперации, където по-голямата част от работниците са наети на постоянни трудови договори, независимо от кампанийността. Така е, защото там стопанството има визия за бъдещо развитие, планират се добре нещата за 5 години, за 10 години и т.н. Та всъщност едно от нашите усилия е насочено към това, заедно  с отсрещната страна, която представлява интереса на работодателя, да стигнем до общото разбиране, че сезонният труд, макар и да спестява от разходите за осигуровка, за заплата и т.н., не е работещ, ако ти като работодател искаш да бъдеш по-производителен, по-конкурентен, да бъдеш фактор на пазара. Всъщност, ако успее да се завърти колелото с инвестиция в човешкия капитал в рамките на една година, това ще подобри състоянието на работната сила, ще подобри производителността на труда, ще подобри доходността на стопанството, неговта конкурентност.

Става дума за работодателя

Точно така, това автоматично се отразява като част в добавената стойност, която дава стопанската единица. Прибавяме и наличието на квалифицирана работна ръка, която може да бъде ползвана дългосрочно. Защото липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка е една от най-големите катастрофи в съвременния пазар на труда в селското стопанство.

В България ли или въобще?

Тенденцията се наблюдава в целия Европейски съюз. Всичките анализи сочат, че въпреки че има голям ръст на безработица, в същото време няма достатъчно квалифицирана работна ръка, която да отговаря на потребностите на съвременните технологични процеси в земеделието. Защото, както всеки един отрасъл, селското стопанство се развива. Освен технологично то се променя и като видове работа, появяват се нови типове работни места. Значи трябват целенасочени усилия за подобряване на качеството на работниците – като знания, умения. И това може да се случи като се инвестира в образование, в обучение, квалификация и преквалификация. Това са споделени тревоги и на синдикати, и на работодатели, трябват и споделени усилия.

Дошло ли е времето, в което синдикатите в земеделието да защитават интересите не само на работещите в държавни структури, като Напоителни системи, ССА и др.?

Ще започна първо с това, че ние не можем да омаловажаваме работата на работещите в тези големи системи, защото те са много важни, тъй като подкрепят съществуването и развиването на отрасъла. Това са системите за напояването, системите за опазване от градушки, бедствия и аварии, наводнения, системите за контрол – ветеринарен, санитарен и т.н. Това са развити и развивани в годините на българската държава системи, без които земеделието не може да функционира, без които стопанството е немислимо да съществува. Да, те са добре организирани, добре структурирани към момента и когато ние защитаваме интересите на тези хора, то целта е не само за да защитим техните заплати, но техния авторитет и тяхната значимост на национално ниво. Защото за всички е видно, с какво пренебрежение се гледа на тези хора. А всъщност именно те изпълняват достойно своите трудови и социални-отговорни ангажименти. Затова те трябва да получават достойно признание - морално и материално. Така че, за тях говорим с признателност и с уважение. Да,  те са организирани и синдикализирани. Нашата теза винаги е била, че в едно общество, когато трябва да устояваш колективен интерес, този колективен интерес може да бъде осъществен само, ако масата е добре структурирана, осъзнала колективна потребност от защита на интересите си.

Да, именно, но работещите в семейното фермерство не са синдикализарани, поради ред причини. Каква е вашата идея тези хора да бъдат защитени социално?

Това което ние правим са непрекъснати срещи с максимален брой представители на дребни фермери и се опитваме да ги убедим да се обединяват, но това не е никак лесно. Макар че Програмата за развитие на селските райони подкрепя обединението и го насърчава. Но за една година това не може да стане. Както видяхме, не  стана и за седем години. Процесът е дълъг и иска усилия от всички страни. Това което ние се опитваме да направим е чрез разпространение на информация да достигнем до тези хора. Макар и бидейки те семейни фермери...

Да, те не са класическата наемна работна ръка, но самите те се явяват понякога и работодатели.

Да, те могат да наемат хора, които да са от рамките на тяхното семейство или в рамките на приятелския им кръг. Всички тези хора имат определени права. И за да стигнат до тези права, те трябва да ги знаят, да ги потърсят или някой да им ги каже. И това ние се опитваме да правим в многобройните на срещи с дребни тютюнопроизводители, с животновъди, с млекопроизводители. Опитваме се да бъдем близо до тях. Но в същото време отчитаме, че има известна дистанцираност и страх да не бъдат обсебени, да не бъдат използвани. Защото най-вероятно са използвани многократно по различни политически или други причини. Ще дам един пример – фермерите, членовете на техните семейства са в много уязвимо положение по отношение на социалните си права. Като семейна работна ръка те са недоогледани и неприпознати от законодателството. Има сериозни пропуски, от които следват ниски пенсии, бедност, труден достъп до здравната система и пр. Преди време публикувахме един материал, който е насочен специално към закрилата на майките и бременните жени, работещи в земеделието. Това са конституционни права. Въпреки това, ако тези жени не се осигуряват, ако не работят на светло и на трудов договор, няма как да се възползват от тези права. Тази публикация беше стигнала до една млада биофермерка, която е бременна и има сериозни трудности с майчинството си.  С този конкретен казус, който беше ни поставен, ние успяхме да изведем пропуск в българското законодателство по отношение на правото за майчинство, който сме предложили да бъде коригиран. Това е само един пример защо е нужно синдикатите да бъдат търсени от работещите в земеделието. Всъшност синдикатите поддържат баланса в обществото, като повдигат и настояват за социални въпроси, които само на пръв поглед не са свързани с пари. Социалната страна на живота ни е неотменна, така като и икономическата.

И каква е вашата стратегия?

Стратегията ни е да работим по-тясно с тези хора – да се срещаме с тях, да говорим за техните проблеми, да ги слушаме и от тях да изведем социални проблеми, които могат да бъдат поставени и решени. Работата ни по отношение на социалноосигурителните права на фермерите, на самонаетите е един не малък принос в българската реалност, защото ние настояваме и самонаетите - каквито са тютюнопроизводители, фермери, а и членовете на техните  семейства,  да имат равен достъп до права, така както са и останалите самонаети в другите сектори или пък работещите на трудов договор в сектора.

Сега няма да издавам информация предварително, защото на конференцията, която ще проведем в началото на ноември, ще се опитаме да представим максимално полезна информация, любопитна, интересна за това, как е организирана социалната защита на фермерите в няколко други европейски държави. Смятаме, че с това можем да привлечем вниманието от страна на работодателите в сектора, и от страна на държавата, за да усъвършенстваме тази не толкова добре развита материя в българското правно пространство.

Много голяма част от българите, а и не само, работят в земеделски стопанства в други страни от ЕС. Могат ли българските синдикати да защитят интересите на  тези хора?

Това е процес, който се развива от синдикатите отдавна. Много важен въпрос, защото голяма част от българските работници, благодарение на това достижение на общото европейско право, да се ползваме с равни права на общия европейски пазар, могат да упражняват труд в която искат европейска страна и те са там пълноправни работещи. Първо, едно от хубавите неща е, че съществува координиращ механизъм за пренос на социалноосигурителни права от една страна в друга. Това означава: независимо къде упражнявам труда си, ако аз работя с трудов договор (което означава, че освен заплатата, аз плащам осигурителните вноски към пенсионната система, към здравноосигурителните фондове и така нататък), мога да ползвам тези осигурителни права в страната от която съм т.е. моят стаж за пенсия се формира от всичките ми работи, които съм работила на територията на Европейския съюз. Това е благодарение на въпросния метод за координация на социалноосигурителните системи в ЕС и е наистина огромно постижение. Макар че, тук ще отворя една скоба, социалноосигурителната  политика в Европейския съюз все още, на общностно ниво, е най-малко общностна. Това означава, че повечето от нещата стоят в правната рамка на отделните страни-членки. И въпреки това, благодарение на този координиращ механизъм, има възможност за пренос на социалноосигурителни права, но само ако има трудов договор, т. е. ако съм на светло.

Ето как синдикатите са ангажирани в този процес. Социалноосигурителните права, заедно с трудовите права са главните неща, с които се занимават синдикатите. Благодарение на това, че синдикалното движение е много силно развито като сътрудничество, като трансгранични връзки, като трансорганизационни  взаимоотношения и взаимодействия. Те са организирани в общоевропейско и глобално световно движение и тези въпроси се обсъждат на всичките нива на европейските синдикати. И след това европейските синдикати  пренасят своите тежнения, своите заключения, своите гледни точки и учатсват в дискусията с институциите. Защото в този сложен процес на демокрация, процесите на вземане на решения са много тясно свързани със социалните партньори, респективно – със синдикатите, организирани в европейски синдикални организации и на европейските работодателски организации, организирани в своите европейски сдружения. И този процес е много интересен и много полезен, за да се развива цялата система на взаимодействие,на защита, на правна норма на Европейския съюз. Т.е. това което вълнува българските работници на трудовия пазар в България е много ясно видно и казано в дискусията, която се води на европейско ниво. Респективно – техните проблеми са отнесени, когато се водят разговори с Комисия, с Парламент, с европейски икономически и социален съвет и т.н. И решенията, които се вземат там са съотнесени към нашите проблеми.

Чисто практически, ако аз като българка бера портокали  в Испания и имам проблеми, но не членувам там в синдикален съюз, мога ли да се обърна към вас да ми помогнете за решението на проблема на място?

Най-прекият път е този, ако се обърнеш към синдикатите. Защото синдикатите на земеделието в България, заедно със синдикатите на земеделието в Испания ( в конкретния случай) имаме много тясна връзка и непрекъснато си обменяме информация. Нашите испански колеги работят целенасочено с работниците имигранти за тяхната страна. Де факто това са техни работници от страни извън Испания(най-общо погледнато) и те следят внимателно дали тези хора работят при добри условия на труд, дали са обезпечени адекватно на договорите, с които те са наети, подслон, дали имат здравно осигуряване и как го ползват. Специално в Испания, в Италия, във Франция, където земеделските синдикални структури са добре развити и имат дългогодишен опит с имигранти се работи целенасочено за това да бъдат обгрижени работниците. Независимо дали са испанци, дали са румънци, дали са българи, дали са поляци...

Задължително ли е да членуват в техен синдикат?

Не, но е добре да членуват, ако не в техния синдикат, поне в наш синдикат, за да може преносът на синдикални права да бъде съотнесен и да бъде взет под внимание. Но включването в синдиката им осигурява много сериозна защита. В момента, например, сме в подготовка на широки информационни кампании за българските работещи в земеделието в Италия и Швеция с нашите синдикални колеги от тези страни.

Вие сте с много силни позиции в Европейска федерация на синдикатите от земеделието, храните и туризма ЕФАТ.

Да, аз бях избрана на последния конгрес на ЕФАТ за вицепрезидент на сектор Земеделие, което е голямо признание първо за моята организация, която аз представлявам – ФНСЗ и е и признание за значимостта на синдикатите от Югоизточна Европа. То не е подарено, а е извоювано с позиции, с ангажименти, с предвидима, дългогодишна партньорска работа. Тази позиция има и стратегически аспект, защото е важно в новите страни-членки да се развиват и социалния диалог, и значимостта на синдикатите, и тяхната тежест и авторитет в на всички нива в обществото. И сега предстои конгрес отново, през ноември, на Европейската федерация, на който моята кандидатура е издигната от Генералната асамблея на синдикатите от земеделието. Отново за вицепрезидент. Ние сме водили разговори с всички колеги от синдикатите от земеделието от региона и аз имам тяхната пълна подкрепа. За мен това е чест и отговорност. Така че, какво ще покажат резултатите от Конгреса ще видим на 21 ноември.

Значи ще приемете отново този пост?

Да, ще го приема, защото за мен е важно синдикатите от този регион,  който е един от проблемните региони на Европа, но с огромен потенциал, да имат своето място в управляващите органи на Европейската федерация, техния глас да бъде чут, техните проблеми да бъдат обсъждани и да бъдат вземани под внимание, когато говорим за общоевропейско земеделие като един перспективен отрасъл  с бъдеще.  Всъщност моите цели и моите приоритети са: синдикализмът в нашия регион в земеделието да бъде действително оценяван по достойнство, да бъде развиван социалния диалог, който към момента ние водим с възможните към тази среда средства, да бъде развиван, да бъде разбиран и приеман от широкото общество като полезен, работещ инструмент за решаване, за справяне с проблеми в сектора, които са не само свързани с неизплатени заплати или неплатени осигуровки, а преди всичко с това секторът да бъде проспериращ. Да бъде на чисто, на светло и тясно социалните аспекти в него да бъдат взети под внимание, когато се вземат решения.

Какво се крие зад понятието „социален диалог?“

Социалният диалог не е сблъсък на интереси в смисъла на противопоставяне, не е организиране на протести или стачки. Напротив, социалният диалог е разумен разговор с аргументи, сядане на една маса, разговаряне  по общи проблеми, търсене на решения, търсене на изход от кризисна ситуация или вземане на мерки, за да предотвратим кризисна ситуация. Зад това неясно словосъчетание стоят много усилия, експертност, поведение и немалко успехи – като разплатени заплати, договорени отпуски и пр. За мен, в личен план, моето неудовлетворение е, че все още са малко хората България, които разбират какви са ползите от диалога и защо той трябва да се развива в земеделието в България. Но се учим...

Отново излиза на дневен ред социалния диалог?

Има нещо ново и важно по отношение на европейското измерение. На последното заседание, което имахме на Европейския секторен социален комитет, представителят на Европейската комисията докладва,  че  един от десетте приоритета на новата Комисия е социалният диалог. Развиването на социалния диалог, използването му като инструмент за разрешаване на проблеми за справянето с безработицата, за повишаване на участието на гражданите в управлението през различните легитимни форми ще бъде сред основните цели, за да се възстанови европейския социален модел. И Жан-Пол Юнкер ще има нарочен заместник-председател на Комисията, отговорен за социалния диалог. Това е ново, случва се за пръв път и смятаме, че с това ще се даде нов тласък на авторитет и на постижения за социалните партньори, на това което те договарят помежду си, и ще се следи как се развива на национално ниво. Разбира се, ние като европейски социални партньори ще окажем натиск този процес да се разгръща на национално ниво, защото там има много сериозен потенциал за повече от това, което е разписано в нормите, в законите. Всъщност там е ключът за решаването на социалните проблеми.

Какви са вашите човешки надежди и мечти, за земеделието и за синдикализма?

Аз съм жив човек и не мога без мечти и без надежда. Докато дишам, се надявам и мечтая.

Има място за синдикализъм, независимо какви са икономическите реалности, независимо какви са обществените настроения.  И синдикализмът се променя, синдикализмът  става все по-модерен, става все по-адекватен към социалните проблеми на обществото. Той се ангажира с много широк кръг от теми, които са важни за обществото. А неговата изконна част, тя просто е неотменна – защитата на правата на хората, повече справедливост в обществото, разпространяване на светлина дори, ако щеш. Аз се възприемам като един просвещенец, колкото и да звучи нескромно, защото за мен това е важно. Да си информиран, да знаеш, да имаш възможност дори да отвориш прозореца и да видиш какво има на двора, образно казано - това ти го дава синдиката. Той е една платформа за обмяна на информация, за разрешаване на проблеми, за търсене на нови идеи. Самият той генерира нови идеи, защото е отворена система и през всичката тази комуникация, която тече – на транснационално, трансевропейско, на национално ниво в различни аспекти, срещите с различни хора, той генерира нови идеи и нови решения. Така че аз съм оптимист. И за синдикализма и за земеделието.

Синдикализмът се променя, защото светът се променя. И синдикализмът продължава да дава светлина.

Защото знанията и идеите са светлина. Да завършим с девиза на Просвещението: „Светлина! Повече Светлина!“