Този заключителен форум събра представителите на синдикатите от земеделието от България, Румъния, Македония, Словакия, Словения, Чехия, Германия, Франция, Италия, Швеция,  всички активно работещите в мрежата на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм, ЕФФАТ, за цивилизовани индустриални отношения и ефективен социален диалог в сектора, педставители на браншовите организации в сектора, които също работят за развиване на индустриалната демокрация в българското земеделие.

Конференцията бе организирана от Федерцията на независимите синдикати от земеделието и се проведе на 4 юли в Гранд Хотел София. Този заключителен форум събра представителите на синдикатите от земеделието от България, Румъния, Македония, Словакия, Словения, Чехия, Германия, Франция, Италия, Швеция,  всички активно работещите в мрежата на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни и туризъм, ЕФФАТ, за цивилизовани индустриални отношения и ефективен социален диалог в сектора, педставители на браншовите организации в сектора, които също работят за развиване на индустриалната демокрация в българското земеделие.

Форумът бе приветстван от Президента на КНСБ Пламен Димитров, секретаря на ЕФФАТ-Земеделие, Арнд Спан и Зам. Министъра на труда и социалнта политика г-жа Росица Янкова, Христо Цветанов – председател на Асоциацията на земеделските производители, АЗПБ, г-жа Светла Боянова – водещ експерт по Общата селскостопанска политика.

В своето експозе към конференцията Председателя на ФНСЗ Светла Василева благодари на всички присъстващи за проявеното внимание към темата и говори за предизвикателствата в сектор земеделие днес, така като ги изнасят на гърба си работещите в сектора. Тя говори с уважение и благодарност към на усилията на партньорите в този проект през последната година, с което се ангажираха и направиха стъпка напред за повече информираност и участие на работещите в сектора, за развиване на социалния диалог в земеделието. Тя подчерта неизменната  позиция на синдикатите,че повишаването на качеството и потенциала на работниците и служителите от земеделието, ако искаме да имаме на по-добра заетост, качествени работни места, доходи и мотивация за работа, МОЖЕ ДА стане само с гарантиране на социална обезпеченост на работещите, ЧРЕЗ ефективен социален диалог в сектора. „..Само в диалог на секторните партньори можем да въздействаме и изискваме в сектора да се провежда адекватна политика, която максимално да отразява специфичните потребности на отрасъла, да гарантира устойчиво развитие, да реализира европейския модел на мултифункционално земеделие.” (Пълният текст на експозето може да видите тук.)

В обръщението си към конференцията Зам. М-р Янкова подчерта, че темата на конференцията е много важна за българското министерство на труда и социалната политика, защото показва сериозен потенциал за намаляване на безработицата и повишаване на заетостта в този сектор. Тя увери присъстващите че МТСП и МЗХ ще работят за въвеждане на интегрирани хоризонтални мерки за осигуряване на качествени работни места, което неминуемо изисква активно участие на секторните социални партньори.

Секретарят на ЕФФАТ Земеделие - г-н Арнд Спан – говори за необходимостта днес от ефективни инструменти, които да решават очакванията на гражданите и обществото в България и във всички страни-членки в тези трудни времена. Той подчерта, че ФНСЗ предлага инструменти, които трябва да се насърчават. Информирането и консултирането е инструмент за подкрепа на диалога между работодатели и работещи за по-добри условия на труд, за по-добра производителност и качество на продукцията, за кооперативна фирмена култура. Със съжаление трябва да отбележим, че в селското стопанство кооперативността не е твърде разпространена, за това трябва всячески да подкрепяме и насърчаваме добрите примери в тази област. Външната гледна точка е, че трябва да се подобрят рамковите политически условия за насърчаване на достъпа и разпределението на средствата по Общата селскостопанска политика. Именно в рамките на прилагането на ОСП трябва да бъде интегрирано информирането и консултирането на работещите, а за това е нужен широк социален диалог и утвърждаване на кооперативния стил на работа.

В обръщението си към конференцията Пламен Димитров подчерта, че и с този форум, както и в ежедневието, ФНСЗ доказва, че има визия и ясни цели за бъдещето.

Правейки анализ на социално-икономическата и политическа ситуация в страната днес, той очерта че сме изправени пред криза в модела, в морала и в обществото, в основата на която стоят ужасяващи социални неравенства, които поставят България на последно място в ЕС. Синдикатите отдавна и изначално са в битка срещу тези неравенства, като ползваме позволеното от закона – колективно трудово договаряне и стачни борби.

„...Днес ние подкрепяме целите на протеста за пречистване, катарзис и връщане на доверието в институциите и убеждението, че в България е възможна правовата демокрация.” За това синдикатите искат от това правителство нови изборни правила, даващи повече участие за гражданите, конкретни икономически мерки, подкрепящи малкия и средния бизнес в страната и ясни социални мерки, които да адресират потребностите на гражданите. Развиването на механизмите за информиране и консултиране трябва да доведат до повече диалог и организиране на работещите.

Христо Цветанов, председател на АЗПБ поздрави ФНСЗ с резултатите, постигнати чрез този европейски проект, в който Асоциацията е надежден и отговорен партньор. Той подчерта, че социалния елемент винаги е бил на дневен ред в работата на Асоциацията. Със своята работа фермерите изпълняват комплексна функция, която дава своя принос и добавена стойност в опазването на околната среда, изграждането и поддържането на социалната среда в регионите, поддържат живота в селските райони. Голямата административна тежест, която е отговорност на феремерите – до 30% от работното им време – е непосилна за малките и дребните фермери. За това е необходимо да се търсят възможности за насърчаване на информирането, консултирнето и социалния диалог в отрасъла, за да се решават неотложните въпроси в сектора, свързани с регламентираната заетост и устойчивите и привлекателни работни места, осигурителните отношения и просперита на българското земеделие.

Светлана Боянова, експерт по ОСП, направи кратко резюме на вжните за българското земеделие репери в контекста на подписания вчерашния ден документ Финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020. Тя подчерта, че тежкото състояние в сектор Земеделие не е само в България, но стои остро във всички страни-членки  и поради това ОСП след 2013г. предвижда по-целенасочена финансова помощ към доходите на земеделските стопани, към средните, дребните и малките фермери. Българският интерес трябва да бъде защитен през вземане на политически решения от българското правителство, които да са съобразени с решаване на неотложни въпроси, каквито са поземлените отношения у нас, напояването, обезлюдяването на селските райони, късите вериги „произведена продукция-консумация”, как ще се разпределят средствата от субсидиите над определените тавани (което все още е отворен въпрос)и пр.

Представеният анализ на състоянието на информирането и консултирането в сектор Земеделие (проведен в хода на проекта) от експертите Жан-Пиер Клапуш и Патрик Кудрон предизвика дебат, в който се включиха всички представители на синдикатите от ЕФФАТ. Очертаните изводи се потвърдиха, а участниците заявиха категорично, че информирането и консултирането е споделена европейска ценност, която стои в основата на европейския социален модел, за който синдикатите се борят вече 50 години и ще продължават да отстояват и развиват.

Конференцията прие своя заключителен документ – Позиция, която се ангажират да разпространят до всички ключови играчи на национално и европейско ниво. Социалният диалог в земеделието, промените в новата ОСП, корпоративната социална отговорност, заетостта и качествените работни места бяха част от темите на дискусионния панел на събитието.

По време на конференцията българските социални партньори ФНСЗ, АЗПБ и РСЗКБ – Велико Търново – всички те активно работили в европейския проект „Информирани и опитни за устойчиво земеделие” – подписаха Рамково споразумение за решаване на неотложните въпроси, засягащи трудовите и осигурителните отношения в земеделските производствени структури, както и за прилагането на стратегическите цели и приоритети, залегнали в Общата селскостопанска политика на ЕС в полза на българското устойчиво земеделие.

По време на конференцията бе проведена и специална прес-конференция с журналисти от централни и водещи медии. ФНСЗ изнесе сериозни цифри и факти от състоянието на българското земеделие, анализ, който федерацията прави в разреза заетост-работни места-подпомагане. Тревогите на синдиката са споделяни и от работодателите в сектора, а необходимостта от решителни и иновативни мерки е крещяща. Конференцията е израз на обществени нагласи и мнения, които трябва да се вземат насериозно и да се предприемат корективни действия в сектора.

Това са само някои от повдигнатите от ФНСЗ тревожни въпроси в сектора, които засягат сигурността и перспективата на работещитев него.

....Въпреки сериозното подпомагане от над 7 милиарда лева за българското  Земеделие с европейски средства, национални схеми и  доплащания в периода след 2007 г., секторът не успя да преодолее основни си структурни недостатъци, но най-вече това не намери никакво отражение върху заетоста и доходите на работещите в него.

...Едва 11,1% общо заетите в отрасъла (738 634 души) участват в осигурителната система у нас. Минималният праг за осигуряване на земеделските производители и тютюнопроизводители  в момента е 240 лв. Осигуряването върху такъв доход не им гарантира и минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, независимо че държавата им го гарантира при пенсиониране. Това води до силни пререзпределителни процеси във фонд „Пенсии”, което допълнително натоварва бюджета на ДОО.

В този специфичен отрасъл повечето работници работят на временен трудов договор – в зависимост от кампанийната работа. Те представляват голям процент от сезонните работници в сектора. Голяма част от работещите в  сектора работят единствено въз основа на устни договорки, което ги лишава от достъп до фундаментални права - създава условия за дискриминация, неспазване на здравословните и безопасни условия на труд, справедливо заплащане и пр. Доходите в този отрасъл са по традиция ниски, а условията на труд са рискови. Производителността на труда е ниска, а възрастовата структура е силно проблемна.