Въведение
Селското стопанство е основен отрасъл за човешкото общество, като цяло, и за икономиката на България в частност. Селскостопанската дейност е една от най-древните проояви на целенасочено и последователно влагане на труд с цел въздействие върху заобикалящата среда и подобряване на общественото благосъстояние. От друга страна, това е набор от дейности, които осигуряват прехраната на човечеството и подпомагат оцеляването и развитието на човешкия род.
В българската икономика селското стопаство е отрасъл, който винаги е бил в позицията на основен стълб. Това е отрасълът, който както беше посочено по-горе, осигурява изхранването на населението и в този смисъл е гарант за националната сигурност и суверенитет. От друга страна, това е отрасълът, в който се създават суровините за много други отрасли и сектори на националната икономика и в този аспект е основа за ресурсно осигуряване, развитие и растеж на националната икономика. От трета страна, това е отрасъл, който осигурява поминък и реализация на труда за значителна част от населението, често пъти в райони с неблагоприятни показатели като демография, заетост и качество на живот, с което допринася за развитие и стабилитет на обществото.
По осреднени статистически данни в отрасъл „Селско стопанство” работят около 1/5 от заетите в страната, което ясно показва неговата обществена значимост. От друга страна, обаче, това значително участие на лица в трудовите процеси в отрасъла поставя въпроса за условията на труд и заплащането натруда в отрасъла и тяхното съществено въздействие върху обществото.
В най-общ план може да се отбележи, че по характеристика на трудовите условия отрасъл „Селско стопанство” не може да бъде причислен към отраслите, предлагащи атрактивни условия на труд. Трудът в отрасъла е тежък и често пъти се осъщсетвява при неблагоприятни условия, заплащането в отрасъла е сред най-ниските в националната икономика, а делът на нерегламентирания труд е изключително висок. Може да се отбележи още, че работещите в отрасъла са с ниска степен на организираност, което затруднява защитата на правата им и ги поставя в неизгодна преговаряща позиция спрямо работодателите. Допълнителен негативен щрих внася и фактът, че често пъти пред влагащите труд в отрасъла липсват реални алтернативи за трудова заетост, било поради тяхната професионална квалификация, знания и умения, било поради характеристиките на региона, в който живеят.
Тези характеристики на отрасъл „Селско стопанство”, естеството на трудовите процеси и работещите в отрасъла, поставят редица предизвикателства пред централната и местна власти, синдикалните и работодателски организации при избора на мерки и механизми за подобряване на ситуацията в отрасъла, а от там – и в цялото общество.
