На 16 юли Европейската комисия обеща да публикува проекта за новата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода след 2027 година. Там е и бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), която, се предвижда да бъде променена драстично. На 15 юли изтекоха някои предварителни документи, които си заслужава да се коментират, с уговорката, че е нужно време за по-дълго осмисляне.
Един от централните въпроси за нас в тази рамка е бъдещето на ОСП, която представлява най-значителната разходна категория в бюджета на ЕС. За последните седем години (2021-2027 г.) за нея са заделени 387 милиарда евро, от които 270 милиарда евро са директни помощи за фермерите. ОСП заедно със Структурните и Кохезионните фондове формират 80% от целия бюджет на ЕС.
Какво е предвидила Комисията?
Европейската комисия предлага Общата селскостопанска политика вече да не бъде отделен бюджетен ред, а да се включи в единен бюджетен фонд, заедно със средства за кохезионна политика, миграция и инфраструктура.
Комисията твърди, че тази нова структура – централзиран мега-бюджетен фонд ще улесни свързването между различните политики, ще направи бюджета по-гъвкав и по-адекватен за решения на кризи, и ще адресира по-добре общите приоритети на ЕС – като цифровизация, климатични действия и обновяване на поколенията в земеделието.
В светлината на новото предложение на Европейската комисия е ОСП да бъде включена в единен фонд, заедно с кохезионните и структурните фондове, предизивиква нашата дълбока загриженост за бъдещото финансиране на селското стопанство и за хората, които се препитават чрез него с труд и постоянство.
Това предложение означава:
- Че ОСП ще трябва да се конкурира за финансиране и политическо внимание с други големи политики на ЕС
- Край на двустълбовата структура на ОСП, каквато я познаваме – вторият стълб се премахва, а към структурата на първия стълб (директни плащания) за подпомагане на доходите от земеделие се прибавят още някои пазарни интервенции.
- Ренационализация на ОСП и повече отговорност към страните членки – да се премине от почти 540 отделни програми/и интервенции към 27 национални и регионални партньорски планове и един общ Interreg план, с цел да се намалят административните разходи и да се улесни достъпът до средства за фирми, местни власти и други организации.
Обаче,… смесването на ОСП с други големи европейски политики под общ бюджетен „чадър“ би означавало още:
- поставяне на земеделието в директна конкуренция с други важни, но различни приоритети;
- намаляване на политическата видимост на ОСП;
- риск от орязване на национални и регионални земеделски програми и интервенции, особено в по-слабо развитите райони.
След въвеждането на Зелената сделка и реформите в ОСП след 2023г., в дискусията по ОСП се налага новото брюкселско клише „Farms’ steward ship”, което тепърва ще се разяснява.
Ако трябва да се тълкува, това означава, че в тази парадигма на феремера все повече се гледа не просто като на производител, а като на пазител на природата, климата, биоразнообразието, на обществения интерес и общото благо – почва, вода, биоразнообразие, селски региони и живот.
Този термин се използва, за да обоснове новата посока на ОСП, насочена не само към произведена продукция и субсидии, а към:
- екологични практики,
- устойчиво управление на земята,
- опазване на климата,
- подкрепа за млади фермери и социална отговорност.
За нас, като синдикати, тази парадигма е положителна, ако означава признание и подкрепа за труда на фермерите и наетите работници. Farms’ steward ship трябва да включва и социална отговорност към доходите и сигурността на заетите в сектора чрез въвеждане на социалната условност на ОСП.
Разбираме логиката на „синергията между политики“ и нуждата от по-гъвкави бюджети. Но също така настояваме:
- селското стопанство да запази своя специален и защитен статут в бюджета на ЕС – защото то не е просто сектор, а фундамента на продоволствената сигурност, за живота в селските райони и за опазването на природните ресурси;
- да бъде осигурена прозрачност и предвидимост на финансирането, така че фермерите, работниците и администрацията да могат да планират своите дейности;
- при намаляване на административната тежест да не се допуска централизация, която би отнела възможностите за гъвкаво адаптиране към местните условия.
От проектодокумента виждаме, че Социалната условност няма да се прилага за малките фермерски стопанства – под 10 ха обработваема земя, които в пък в евроейски мащаб представляват почти 70% от стопанствата.
В заключение, синдикатите и заинтересованите страни от сектора ще продължим да следим внимателно как това предложение за реформа ще се отрази на доходите, трудовите условия и социалната защита на работещите в земеделието.
ОСП е не само политика за субсидии – тя е гарант за труд, живот и достойнство в селските райони. Ако искаме устойчиво и социално справедливо развитие, не можем да позволим тя да бъде размита, разтворена и заглушена в общ бюджетен мегафонд.
