В навечерието на предстоящите парламентарни избори за 52-ро народно събрание на Р България, в периода от 6 до 8 април, ФНСЗ участва в серия от срещи, организирани от КНСБ с водещи политически партии, които имат реален шанс да бъдат представени в следващото Народно събрание.
Дискусията се води на база разработения Меморандум на КНСБ по отделните политики, в който за сектор Селско стопанство и околна среда има целеви искания.
За ФНСЗ основната цел на тези срещи беше да поставим отново на преден план проблемите на работещите в земеделието и околната среда и обслужващите ги системи и звена пред политическите партии, както и да потърсим ясни ангажименти за тяхното решаване. В основата на проведените срещи с политическите партии стоеше ясно формулирана синдикална позиция, изградена върху дългогодишния опит на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ) като национално представителна организация и социален партньор.
Синдикалната позиция беше предварително подготвена на базата на задълбочен анализ на партийните програми, в частта им за земеделие и околна среда, както и върху конкретни искания, формулирани както в меморандума на КНСБ, така и в секторните приоритети на ФНСЗ. Това ни позволи ФНСЗ да участваме в разговорите не просто като обмен на мнения, а като целенасочен диалог с ясно поставени въпроси и очаквания.
Федерацията обединява работещи в ключови системи на Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите – от аграрната наука и контрола по хранителната верига до управлението на природните ресурси. Това са над 8 хиляди специалисти, експерти и служители, които ежедневно гарантират функционирането на държавната политика в стратегически за страната области.
Натрупаните през последните години проблеми в политиката по доходите, условията на труд и управлението на човешките ресурси изискват не просто частични решения, а цялостен и координиран подход.
В този контекст ФНСЗ формулира своите основни приоритети, които бяха поставени ясно и последователно пред всички политически сили:
На първо място – необходимостта от единна, предвидима и справедлива политика по доходите в системите на МЗХ и МОСВ. Днес липсата на координация между отделните администрации води до сериозни различия в заплащането при сходни функции и отговорности, което създава усещане за несправедливост и подкопава мотивацията.
Тясно свързан с това е и проблемът с дълбоките вътрешни и междуведомствени диспропорции – както между отделни структури, така и между длъжности със сходен профил. Тези различия възпрепятстват ефективното управление на човешките ресурси и водят до изтичане на квалифицирани кадри и обезкървяване на системи.
Особен акцент Федерацията поставя върху признаването на реалните условия и рискове на труда. Значителна част от работещите изпълняват контролни функции и работят на терен – при тежки климатични условия, с висока отговорност и често при хронично недофинансиране и недостиг на ресурси. Това налага сериозен анализ от страна на държават по системи и адекватно отразяване на реалностите в политиките по доходите и условията на труд.
Сериозно предизвикателство остава и кадровата устойчивост на системите. Застаряването на персонала, трудностите при привличане на млади специалисти и рискът от загуба на експертен капацитет поставят под въпрос дългосрочната ефективност на държавната политика както в земеделието, така и в околната среда.
Не на последно място, ФНСЗ настоява за системно подобряване на условията на труд и безопасността, както и за реално укрепване на социалния диалог и достъп до колективно трудово договаряне на държавните служители като инструмент за постигане на устойчиви решения.
Ключовите въпроси към политическите партии
На тази основа, по време на срещите, Федерацията постави пред политическите партии няколко принципни въпроса, които надхвърлят рамките на отделни административни решения и засягат стратегическото развитие на сектора и защита на обществения интерес.
Първият от тях е свързан с разбирането, че устойчивата земеделска политика и гарантирането на продоволствения суверенитет на България минават през съживяване и балансиране на селското стопанство, развитие на всички негови направления и увеличаване на добавената стойност по цялата верига – от първичната продукция до крайния потребител.
Вторият ключов въпрос поставя фокус върху хората, които осигуряват тази политика – над 8 хиляди работещи в обслужващите системи на МЗХ и МОСВ изпълняват своите функции при тежки и често рискови условия на труд, но остават в дъното по заплащане в държавната администрация, при наличие на сериозни дисбаланси, хронично недофинансиране и ограничени възможности за ефективно колективно трудово договаряне. Работейки ежедневно на терен те трудно могат да се идентифицират с класическото разбиране за държавна администрация.
В този смисъл ФНСЗ постави ясно въпроса за необходимостта от справедливо разпределение на публичния ресурс, така че той да достига и до работещите чрез адекватни възнаграждения и подобрени условия на труд и през най-цивилизования механизъм на колективно договаряне.
Нашите въпроси неотменно са:
- доходи и заплащане
- човешки ресурси и заетост
- условия на труд и социална защита
- устойчив социален диалог и колективно трудово договаряне
Какво чухме от политическите партии
Проведените пет срещи показаха, че темата за земеделието и хранителната сигурност присъства в програмите на всички политически сили, но с различен акцент и дълбочина по отношение на хората в системата – работещите в администрацията и обслужващите звена.
Откриването на дискусиите с политическите партии бе поставено от представители на БСП, които декларираха силна социална ангажираност по редица от поставените проблеми и заявиха да представляват гласа на хората на труда. С активното съдействие на експерти в сферата на селското стопанство ще се търсят адекватни механизми за категорична и системна подкрепа за българското земеделие, за да се осигури независимо изхранване на населението и в същото време суровините и крайните продукти да бъдат конкурентоспособни на международните пазари.
В тяхната програма преодоляването на неравенствата и постигането на социална справедливост преминава през промяна на данъчната и осигурителната система с по-голяма баланс между капитала и труда.
От страна на политическа партия ГЕРБ беше заявена амбиция за повишаване на добавената стойност в сектора с 30% чрез развитие на преработката, по-добра свързаност и кръговост на производството. Акцент беше поставен върху напояването, превенцията на климатичните рискове и засилването на контрола по хранителната верига.
Партията заяви ангажимент към развитието на аграрната наука и иновациите, както и към ефективното управление на природните ресурси. В частта за администрацията беше посочена необходимостта от актуализация на функционалния анализ от 2024 г. и оптимизиране на дублиращи се структури.
По отношение на доходите бе изразено разбиране, че възнагражденията следва да бъдат обвързани с квалификацията, отговорностите, рисковете и реалните условия на труд. Деклариран беше и ангажимент към поддържане на социалния диалог.
От партия „Продължаваме промяната“ поставиха силен акцент върху връзката между хранителния суверенитет и цените по веригата на доставки. Според тях е необходимо регулиране на надценките, така че да се гарантира баланс между интересите на производителите и достъпността за потребителите.
В частта за публичната администрация беше заявено намерение за структурна реформа чрез намаляване на броя на министерствата и въвеждане на по-голяма прозрачност, включително чрез единни регистри и дигитализация на услугите за бизнес и граждани.
По отношение на доходите те подчертаха ролята на минималната работна заплата като инструмент за изтегляне на доходите нагоре, но също така акцентираха, че устойчивото нарастване на възнагражденията е пряко свързано с производителността на труда и технологичното обновление. В тази връзка беше заявена готовност за инвестиции в модернизация и оборудване, което да подобри както условията на труд, така и ефективността.
Партията изрази подкрепа за колективното трудово договаряне като механизъм за по-справедливо разпределение на ресурса.
От партия ДПС – Ново начало представиха детайлна визия за развитието на земеделието, в която държавата се разглежда като активен регулатор, гарантиращ баланс между защита на обществения интерес и създаване на конкурентна среда за бизнеса.
Силен акцент беше поставен върху административната реформа – намаляване на административната тежест, премахване на дублиращи се режими и въвеждане на ясна отговорност при забавяне на услуги. Ключово място заема дигитализацията, включително пълна дигитализация на разрешителните режими и проследимост на административните процеси.
В аграрната политика ДПС-НН акцентира върху увеличаване на производството на български храни, развитието на напояването като национален приоритет, подкрепата за специфични сектори и привличането на млади хора в земеделието.
По поставените от ФНСЗ въпроси за ниските възнаграждения и диспропорциите в обслужващите системи беше заявена подкрепа за синдикалните искания и готовност за съвместна работа по тяхното решаване.
Политическа партия „Прогресивна България“ има цялостна концепция за устойчив и конкурентоспособен аграрен сектор, базиран на силни семейни ферми, модерни производства и справедливи пазарни отношения. В програмата им ясно се открояват приоритети като: развитие на чувствителните сектори (плодове, зеленчуци, животновъдство), обвързване на подпомагането с реално производство, засилен контрол по хранителната верига и повече прозрачност в ценообразуването.
Акцент беше поставен върху хранителната сигурност като стратегически приоритет, насърчаването на местното производство и изграждането на по-къси вериги на доставка.
По отношение на доходите и условията на труд беше заявено намерение за повишаване на възнагражденията в публичния сектор, чрез ограничаване на „течовете“ в системите и възстановяване на ролята на колективното трудово договаряне. Беше отчетена и необходимостта от решаване на конкретните проблеми като системата за борба с градушките.
Къде има съвпадения и къде са ярките различия
Проведените срещи показват, че по стратегическите теми за развитие на земеделието и петте партии демонстрират относително широко съгласие – необходимостта от увеличаване на добавената стойност, възстановяване на напояването, превенция на климатичните явления, по-силен контрол по хранителната верига и гарантиране на хранителната сигурност са споделени приоритети. Налице е и общо разбиране за нуждата от модернизация, дигитализация и по-ефективно управление на публичните системи.
В същото време обаче, когато разговорът се насочи към хората в сектора – работещите в частния и публичния сектор (от обслужващите звена и системи) – различията в дълбочината и конкретиката на ангажиментите стават по-видими.
Част от политическите сили ясно признават съществуването на сериозни дисбаланси в заплащането и условията на труд и заявяват готовност за тяхното преодоляване, включително чрез обвързване на възнагражденията с реалните условия на труд, рисковете и квалификацията. Други поставят акцент върху структурни и административни реформи, но без достатъчна конкретика за това как тези промени ще се отразят върху доходите и социалната защита на работещите.
Темата за колективното трудово договаряне също присъства неравномерно – от ясно заявена подкрепа до по-скоро индиректно признаване на неговата роля.
Особено чувствителен остава въпросът за хроничното недофинансиране на системите и липсата на справедливо разпределение на публичния ресурс, което продължава да поставя работещите в тях в неравностойно положение спрямо други сектори в т. ч. и от държавната администрация.
Позицията на ФНСЗ
За Федерацията на независимите синдикати от земеделието е категорично ясно, че без решаването на проблемите с доходите, условията на труд и кадровата устойчивост не може да се постигне реална промяна в сектора.
Модерно земеделие, ефективен контрол по хранителната верига и устойчиво управление на природните ресурси не могат да се реализират без мотивирани, добре подготвени и справедливо заплатени специалисти.
В този смисъл ФНСЗ ще настоява в следващия парламент и пред бъдещото правителство за:
- въвеждане на единна и предвидима политика по доходите в системите на МЗХ и МОСВ;
- реално преодоляване на вътрешните и междуведомствените диспропорции;
- признаване на специфичния характер и рисковете на труда;
- обвързване на политиката по доходите с дългосрочна стратегия за човешките ресурси;
- гарантиране на ефективен и работещ социален диалог.
Федерацията ще продължи да поставя тези въпроси последователно и аргументирано, като търси конкретни решения, а не декларативни намерения.
Срещите с политическите партии показаха готовност за диалог и наличие на съвпадения по редица стратегически теми. В същото време те потвърдиха, че въпросите, свързани с хората в системата – тяхното заплащане, условия на труд и професионално развитие – все още не заемат полагащото им се място в политическите приоритети.
Именно тук ФНСЗ ще продължи да бъде активната страна – да поставя темата, да настоява за дискусия и да изисква решения.
Нашето разбиране и идейна позиция са неизменни – устойчивото развитие на сектора и гарантирането на хранителната сигурност на страната минават не само през политики и програми, а преди всичко през хората, които ги реализират.
***9.04.2026, ФНСЗ