ФНСЗ подкрепя искането за обвързващи европейски правила за защита на работещите от топлинен стрес
Изменението на климата вече не е само екологичен въпрос или предизвикателство пред бъдещето. То променя условията, при които хората работят днес, и поставя все по-сериозни рискове пред тяхното здраве, безопасност, доходи и сигурност на заетостта.
Продължителните периоди на високи температури, силното слънчево греене, засушаването, влошеното качество на въздуха и все по-честите екстремни метеорологични явления засягат пряко милиони работници в Европа. Особено уязвими са хората, които работят на открито, извършват тежък физически труд, използват защитно облекло и оборудване или работят в недостатъчно проветрени и охлаждани помещения.
За ФНСЗ тази тема има непосредствено значение. Земеделието, горското и рибното стопанство, хранителното производство, дейностите по напояване, борбата с градушките, ветеринарният контрол, лабораторната работа и опазването на околната среда са сред секторите, в които работещите са изложени на сериозни и често комбинирани климатични рискове.
Федерацията последователно поставя въпроса за социалното и трудовото измерение на климатичните промени и на политиките за справяне с тях. За нас преходът към икономика и работни места, устойчиви на климатичните промени, трябва да гарантира сигурна заетост, достойно заплащане, обучение, социална защита и условия на труд, които не застрашават здравето и живота на работещите.
Нов доклад поставя проблема в европейски мащаб
Европейският синдикален институт публикува доклада „Climate change and workers’ health: Protecting workers against heat and other climate-related hazards“ – „Изменението на климата и здравето на работниците: защита на работещите от топлина и други климатични опасности“ – https://www.etui.org/publications/climate-change-and-workers-health-0
Документът е разработен с участието и подкрепата на европейските синдикални федерации EFFAT, EPSU и EFBWW и съдържа както анализ на въздействието на климатичните промени върху труда, така и предложение за специална европейска директива относно топлинния стрес на работното място. Като организация – член на EFFAT, ФНСЗ също се включи в процеса на обсъждане, като представи становище, бележки и предложения по проектодоклада и примерната директива.
Данните в доклада показват мащаба на проблема:
- около 130 милиона работници в Европа са изложени на топлинен стрес;
- приблизително 277 000 трудови злополуки годишно са свързани с излагане на прекомерна топлина;
- около 230 смъртни случая годишно в Европа се свързват с топлинния стрес на работното място.
Особено важно е, че опасността не възниква единствено по време на официално обявени горещи вълни. Според обобщените в доклада изследвания девет от всеки десет случая на прекомерно излагане на топлина и осем от всеки десет свързани с нея трудови злополуки се случват извън официално обявените горещи вълни – през обичайни, но горещи работни дни.
Това означава, че превенцията не може да се ограничава до действия при червен код или при извънредни метеорологични предупреждения. Топлинният риск трябва да бъде част от постоянната оценка на условията на труд през целия летен сезон.
Защо земеделието и дейностите по опазване на околната среда са сред най-рисковите сектори
Работата в земеделието и в дейностите по опазване на околната среда често съчетава няколко фактора, които увеличават топлинното натоварване и излагането на други климатични рискове:
- продължително излагане на пряка слънчева светлина;
- тежък физически труд;
- работа в отдалечени терени;
- ограничен достъп до вода, сянка и охладени помещения;
- носене на плътно защитно облекло и лични предпазни средства;
- контакт с прах, препарати за растителна защита и други химични вещества;
- управление на земеделска и специализирана техника;
- сезонна заетост и недостатъчно време за адаптиране на организма към високите температури.
Европейският доклад определя земеделието и горското стопанство като дейности с особено висок риск поради съчетанието между пряко слънчево греене, тежко физическо натоварване, недостиг на вода, използване на препарати и лични предпазни средства и значителен дял сезонен труд.
Рисковете обаче не се ограничават само до хората, които работят на полето.
Топлинният стрес може да засяга служители в оранжерии, животновъдни обекти, складове и бази, лаборатории, производствени помещения, кухни, административни сгради без ефективно охлаждане, както и хора, които работят в прегрети автомобили, кабини и машини.
В структурите и дейностите, представяни от ФНСЗ, специално внимание трябва да бъде насочено към:
- земеделските работници и сезонно наетите лица;
- служителите в системата за борба с градушките;
- работещите в напоителните системи;
- горските работници и служителите, извършващи теренни дейности;
- инспекторите и ветеринарните специалисти;
- служителите в областта на рибарството и контрола;
- лабораторните работници и персонала в помещения с недостатъчна вентилация;
- служителите, които извършват проверки и други дейности на открито;
- работещите, които са задължени да използват тежки или плътни лични предпазни средства.
Топлинният стрес увеличава риска от злополуки
Горещината не причинява само жажда и временен дискомфорт. Продължителното топлинно натоварване може да доведе до обезводняване, мускулни крампи, топлинно изтощение, загуба на съзнание, топлинен удар и увреждане на бъбречната и сърдечносъдовата система.
Рискът възниква и преди да се стигне до ясно изразено заболяване. Високите температури могат да намалят концентрацията, да забавят реакциите, да влошат преценката и координацията и да увеличат умората. Това прави по-опасни управлението на автомобили и машини, работата с инструменти, дейностите на височина, физическото пренасяне на товари и действията при аварийни ситуации.
Следователно защитата от топлинния стрес е неразделна част от превенцията на трудовите злополуки.
Не е достатъчно работодателят да посъветва работещите да приемат повече течности или да бъдат „по-внимателни“. Необходимо е рискът да бъде измерван, оценяван и управляван чрез конкретни организационни и технически мерки.
Защитата не трябва да зависи от личната издръжливост на работника
Основният извод на европейските синдикати е, че топлинният стрес е предотвратим професионален риск, но само когато превенцията бъде третирана като задължение на работодателя и като въпрос на организацията на труда.
Достъпът до вода, сенчести или охладени помещения, достатъчните почивки и промяната на работното време не са допълнителни социални придобивки. Те са част от задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Особено важно е почивките да бъдат платени и да не водят до намаляване на възнаграждението, бонусите или отработените часове. Работещите не трябва да бъдат поставяни пред избор между здравето си и дохода, от който зависят.
Докладът изрично подчертава, че водата и почивката трябва да бъдат реално достъпни. Осигуряването на питейна вода е безполезно, ако тя се намира далеч от работното място, не е достъпна при мобилна или теренна работа или работещият е принуден да губи доход, когато прекъсва работа, за да пие вода.
Европейските синдикати настояват за задължителни правила
EFFAT, EPSU и EFBWW настояват Европейският съюз да приеме обвързващо законодателство за защита от топлинен стрес на работното място.
Сред основните предложения са въвеждането на измерими граници на експозиция, задължителни оценки на топлинния риск, платени почивки, достъп до вода, сянка и охлаждане, промяна на работното време и преустановяване на работата, когато условията станат опасни. Международното отразяване на инициативата показва, че синдикатите предлагат ограниченията да бъдат съобразени не само с температурата на въздуха, но и с влажността, слънчевото греене и интензивността на извършвания труд.
Причината за искането за специална директива е, че действащото европейско законодателство съдържа общи задължения за защита на здравето и безопасността, но не установява единни и конкретни правила за топлинния стрес, приложими във всички държави членки.
Затова защитата в момента зависи в твърде голяма степен от националното законодателство, сектора, конкретния работодател, капацитета на контролните органи и възможността на работещите да защитават правата си.
Какви мерки подкрепя ФНСЗ
ФНСЗ подкрепя създаването на задължителна европейска и национална рамка, която да гарантира:
- Включване на топлинния стрес в оценката на риска във всяко предприятие и администрация, в които работещите могат да бъдат изложени на високи температури.
- Оценяване на действителното топлинно натоварване, а не само отчитане на температурата на въздуха. Трябва да бъдат взети предвид влажността, слънчевото греене, движението на въздуха, физическото натоварване, работното облекло и използваните лични предпазни средства.
- Постоянен и лесен достъп до питейна вода, включително при работа в отдалечени и мобилни работни места.
- Платени почивки в сенчести, проветриви или охладени помещения, без загуба на доход и без неблагоприятни последици за работещите.
- Промяна на работното време и организацията на труда, така че най-тежките дейности да бъдат извършвани в по-хладните часове.
- Намаляване на темпото и физическото натоварване, ротация на задачите и осигуряване на достатъчна численост на персонала.
- Период за адаптиране към горещината, особено за новопостъпили и сезонни работници.
- Специална защита на по-уязвимите групи – бременни работнички, възрастни хора, работещи с хронични заболявания и лица, които използват тежко защитно облекло.
- Обучение и ясни процедури за действие при първи признаци на топлинно изтощение и при аварийни ситуации.
- Право на преустановяване на опасна работа, без дисциплинарни санкции, загуба на възнаграждение или други неблагоприятни последици.
- Ефективен контрол от Инспекцията по труда и надеждно регистриране на злополуките и заболяванията, свързани с топлинно натоварване.
- Участие на синдикалните организации и представителите на работещите при оценката на риска, планирането на мерките и контрола върху тяхното изпълнение.
Тези предложения са в съответствие с основните мерки, изведени в европейския доклад: използване на подходящи показатели за оценка на топлинния риск, осигуряване на вода и санитарни условия, почивки и адаптирани графици, аклиматизация, охлаждани и сенчести места, обучение, здравно наблюдение и участие на работещите в оценката на риска.
Колективното договаряне има ключова роля
Законодателството трябва да гарантира минимална и задължителна защита за всички работещи. Същевременно конкретните правила трябва да бъдат адаптирани към особеностите на отделните отрасли, дейности и работни места.
Тук колективното трудово договаряне има ключова роля. Чрез колективните трудови договори и споразумения могат да бъдат определени конкретни правила за:
- температурите и показателите, при които се въвеждат допълнителни мерки;
- продължителността и заплащането на почивките;
- промените в началото и края на работния ден;
- временното преустановяване или пренасрочване на работа;
- осигуряването на транспорт, вода, сянка и помещения за възстановяване;
- минималната численост на екипите и забраната за самостоятелна работа при висок риск;
- защитата на трудовото възнаграждение;
- действията при аварии и здравословни инциденти;
- специалните мерки за сезонни, теренни и уязвими работници.
Колективното договаряне не може да замени законовите задължения на работодателя, но може да превърне общите изисквания в ясни, приложими и контролируеми правила за конкретното работно място. Европейският доклад също извежда колективното договаряне като инструмент за определяне на прагове за действие, платени почивки, максимална продължителност на излагането, промени в графиците, кадрово осигуряване, обучение и защита на възнагражденията.
ФНСЗ ще продължи да поставя темата в социалния диалог
Защитата на работещите от климатичните рискове не може да бъде отлагана до приемането на бъдеща европейска директива.
Работодателите са длъжни още сега да оценяват реалните рискове и да предприемат мерки, съобразени с конкретната дейност, работното натоварване и състоянието на работещите. Необходимо е темата да бъде включвана в работата на комитетите и групите по условия на труд, в програмите за превенция, в обученията и в колективното трудово договаряне.
ФНСЗ ще продължи да информира и консултира своите членове, да следи условията на труд в представяните структури и да настоява за ефективни превантивни мерки.
Работещите трябва да подават сигнали до синдикалната организация, когато:
- няма достатъчен достъп до питейна вода;
- липсват подходящи места за почивка;
- работното време не е адаптирано към опасно високите температури;
- служителите са принуждавани да продължат работа въпреки здравословни симптоми;
- почивките водят до загуба на доход или до натиск за увеличаване на темпото;
- работата с машини, автомобили или защитно оборудване създава допълнителна опасност;
- в оценката на риска не са отчетени високите температури и климатичните условия.
Нито една реколта, производствена задача, проверка, административен срок или оперативна дейност не струва повече от човешкото здраве и живот.
Когато условията са твърде горещи за безопасен труд, работещите трябва да имат право на реална, предварително определена и гарантирана защита.
Целият доклад в оригинал на английски може да прочетете тук – https://www.etui.org/sites/default/files/2026-07/Climate%20change%20and%20workers%20health_2026_0.pdf
