ФНСЗ проведе своята Годишна асамблея 2024г. под надслов
Сектор Селско стопанство на кръстопътя на времето – новата вълна в синдикалното движение – нови предизвикателства и автентични приоритети!
Вече повече от 20 години това е най-високият форум на ФНСЗ, на който всички синдикални активисти се събират, за да се направи равносметка на изминалата година, да се начертаят стратегии за следващия политически сезон, да се набележат проблемите и да се дискутират решения, които след това да се предоставят на КНСБ, на политиците и на социалните партньори. Най-важното цел на Годишната асамблея на ФНСЗ е да дадем ясен знак, че работещите хора в България имат своето място, имат своята цена и заслужават общественото доверие, което минава през граждански и социален диалог.
В продължение на три дни повече от 100 синдикални активисти, обединени в името на достойни доходи, по-добри условия на труд и защита на трудовото право проведоха интензивни дискусии помежду си и имаха възможността да проведат открит диалог с официалните гости в лицето на Пламен Димитров, президент на КНСБ, Иван Капитанов - зам. министър на МЗХ и проф. д-р Виолета Божанова - председател на ССА. ФНСЗ представи още веднъж своите политически искания и предложения за Бюджет 2025.
Искания на ФНСЗ по секторна политика Земеделие
Искания на ФНСЗ към проекта на ЗДБРБ 2025
В своето обръщение към участниците Пламен Димитров направи кратък обзор на световните събития, които оказват влияние върху защита на труда с промяна на социално-икономическите парадигми и съответно исканията и действията предприети от КНСБ на национално ниво. Пространно бяха разгледани правото на сдружаване и стачка, заплатата за издръжка и ДАМРЗ като инструменти на колективното договаряне и повишаването на доходите.
Като продължение на политическите искания на ФНСЗ г-н Димитров подчерта, че именно преди изборите е необходимо отново на висок глас да искаме отговор какво точно ще се направи за България след рекалибрирането на Зелената сделка и да настояваме за защита на секторите, които са засегнати. Все още в селското стопанство има време да се реагира и да се спестят голяма част от негативите, които вече се очертават.
В динамичната и нестабилна политическа обстановка в България КНСБ системно представя искания за промяна на ключови въпроси, които към момента са подценявани – подценява се институционализирания социален диалог, работните групи в МТСП по ДАМРЗ не работят пълноценно, което може да доведе до санкции при неспазване на сроковете. Внимание бе обърнато на необходимостта от законови промени в Кодекса на труда, в Закон за държавния служител, Закон за МВР и др. системи, в които правото на сдружаване и колективно договаряне е дълбоко нарушено, противоконституционно и за които КНСБ има изготвени, мотивирани предложения. Нарушеното синдикално право възпрепятства договарянето на адекватни заплати за държавните служители – един изключително сериозен проблем, за който бе предложено частично решение с обнародването на ПМС 79, но отпуснатите средства не бяха достатъчни, част от диспропорциите останаха и към момента събирането и обработването на актуални данни отново са стопирани. В заключение г-н Димитров докладва последните данни за второто тримесечие на 2024г., които отчитат ръст от 17,3% на средната работна заплата за страната – една възходяща тенденция, благодарение на колективните усилия на синдикатите. Съответно исканията за бюджет 2025 са балансирани и за всички се залагат 10% увеличение на възнагражденията, а за изоставащите сектори по 15% и нагоре строго специфично.
От както е встъпил в длъжност зам.-министър Иван Капитанов за втори път приема участие в събития организирани от ФНСЗ, подчертавайки голямото значение на структурите в системата на МЗХ за развитието на селскостопанския бранш, показвайки задълбочено познаване на проблемите във всяка система и готовност за обсъждане на решения в конструктивен диалог.
Още с първите си думи зам.-министър Капитанов изказа специална благодарност към ИАБГ за добрата работа до момента независимо от всички проблеми, които съществуват. МЗХ вече са направили анализ как да се подобри градозащитата на България, на база посещения на наличните площадки, за да може повече зони да бъдат защитени включително възможностите с алтернативни способи, за да се увеличат площите, които се пазят чрез ИАБГ. В момента вървят процедури за изграждане на нови 25 площадки, очакват се отговори от съответните общини. Търсят се и нови начини като например наземна защита чрез генератори, за която са поканени партньори от други страни да представят възможностите.
По отношение на Напоителни системи ЕАД бе коментиран сключения договор за ОПВВ и отделно финансиране по Програмата за развитие на селските райони, където се изпълняват 24 проекта, за изпълнението на което преди встъпването на настоящия ръководен екип в МЗХ средства е нямало. С общи усилия с Дружеството и с добра воля на държавата е отпуснат заем, с който Дружеството да може да финансира тези проекти. Паралелно с е започнала подготовката на още 41 проекти, които ще залегнат в Стратегическия план и които касаят модернизацията на хидромелиоративната инфраструктура, за да има доставка на вода до земеделските производители и да се намалят загубите. При наличие на бюджет МЗХ предвижда инвентаризация на хидромелиоративната инфраструктура на Напоителни системи ЕАД, което не е правено. Също така се работи в посока дигитализация на услугите, които предоставя Дружеството – предстои въвеждане на електронно удостоверение за поливност на съответна площ, с което да се облекчат ползвателите, които имат нужда от такова удостоверение. Стартирано е обследване и оценка на състоянието на 19 комплексно значими язовира, които са в системата на МЗХ, което също не е правено до момента.
Зам.-министър Капитанов обърна внимание на ролята и значението на Българска агенция по безопасност на храните, но тъй като тази агенция не е конкретно в неговия ресор беше по-лаконичен по отношение на постигнатите до момента резултати.
След представяне на реализираните дейности по отношение на земеделските производители, изпълнението на различни програми и разпределение на средства плавно се премина към политиката по доходи в МЗХ – тема, която всички участници очакваха с най-голямо нетърпение. Зам.-министър Капитанов ясно заяви, че възходящата тенденция, която е постигната през последните месеци трябва да продължи, защото всички присъстващи системи са изключително сериозни и важни. Внимание бе обърнато на Държавен фонд „Земеделие“, които администрират над 3,5 млрд. средства от национален бюджет и съответните европейски фондове, в същото време имат сериозен дисбаланс във възнагражденията, натрупан във времето и трябва да се действа във връзка с догонване на доходите. Същото важи ИАБГ, където изграждането на нови площадки за градозащита изисква привличането на високообразовани специалисти със специфични знания и умения, което е свързано с адекватно заплащане на труда. В контекста на сериозните предизвикателства от промяната в климата е необходимо да работим в посока развитие на земеделието като по-високо ефективно. А за това може да разчитаме само на науката, която да даде новите сортове, новите начини и подходи за по-ефективни и високи добиви, с които да отговорим на пазарното търсене.
В заключение зам.-министър Капитанов подчерта, че за да постигнат заложените цели в програмата на МЗХ ще разчитат на подкрепа от синдикатите не само по политиките за доходите, но и по капиталовите разходи, защото поддържането и обновяването на инфраструктурата и инвентара също имат голямо значение за цялостното изпълнение на поставените цели.
Проф. д-р В. Божанова още веднъж подчерта, че има системно натрупани проблеми, които повече не може да ги пренебрегваме ако искаме да имаме функционираща държава и добре развито Земеделие с по-голяма добавена стойност. Също така изрази впечатлението си от споделените от г-н Димитров световните политически тенденции свързани с политиките по доходите и синдикализма. Проф. Божанова благодари за направената висока оценка за ролята на науката и сподели, че ССА отдавна провежда анализи, свързани с резултатите от климатичните промени, които до скоро ако са били само сценарии, то сега вече са реалност. Актуалните приноси на науката са свързани именно с предлагането на инструменти за справяне с климатичните промени, най-важният от които е отглеждането на добре адаптирани към конкретни педоклиматични условия култури и сортове от тях. Академията вече е готова с конкретни предложения, но за съжаление все по-трудно се задържат хората в научните среди поради недостойното заплащане. Стъпка по стъпка през последните години възнагражденията се коригират по отношение на академичния състав, но все още остават неприемливо ниски за неакадемичния състав със средно и висше образование. По тази причина изключително трудно се намират изпълнители за производствената дейност на полето, за полевото извеждане на опити и пр., а това затруднява и научната дейност. През последните години се очерта едно непрекъснато догонване, с общи усилия на ръководството и синдикатите, на заплатите в университетите. Дълго време имаше разделение между учените във вузовете и в изследователските центрове, въпреки че учените в университетите и в ССА са хабилитирани по един и същи закон, по едни и същи критерии. С голямо задоволство отбелязва, че при последните преговори по изпълнението на ЗВО се постигна единство на системата за висше образование и научни изследвания и да се договарят общи средства. За съжаление от бюджета, който са изчислили от ССА като необходим, за да покрие всички параметри по постановлението както за учените така и за специалистите с висше и средно образование, бяха отпуснати само 1/3 средства. По тази причина единодушно бе взето решение на Дирекционен съвет и Управителен съвет да се използват собствени приходи и с по-малка стъпка между академичните длъжности да се осигури увеличение с 20% за хората с висше образование и с 10% за хората със средно образование.
Проф. Божанова обърна внимание на необходимостта да се работи повече съвместно със средните земеделски училища и оттам да се набират нови кадри. Друг сериозен проблем е липсата на сериозни инвестиции в инфраструктурата на институтите, което не позволява обновяване на сградния фонд и на земеделската техника, която е необходима. Очакват се възможностите по новата програма за научни изследвания и иновации, както и се обмислят възможности за сътрудничество с МЗХ, за които има предвидени проекти предложения. В заключение проф. Божанова изказа благодарност към всички институции, които са подкрепили ССА в исканията за бюджета.
На събитието участие взеха още Мая Сариева, областен координатор на РС на КНСБ Бургас и Анна Ковачева, областен координатор на РС на КНСБ - гр. Варна, с което се укрепват изключително важните синдикалните връзки и взаимоотношения по места
В рамките на два разширени панела участниците обсъдиха новите предизвикателства пред работещите в контекста на глобални и локални трансформации; колективните действия и преговори съобразно новите европейски директиви като инструмент за справяне с пазарни кризи и повишаване на синдикалната активност; социално-икономическите процеси, повишаването на доходите и бъдещето на българското земеделие.
Във втората част от срещата бе отделено време за отворена дискусия, на която браншовите председатели на ССА, БАБХ, Напоителни системи ЕАД, ИАБГ, ДФЗ, ИАРА, както и представителите на земеделските кооперации имаха възможност да зададат своите въпроси, събрани предварително от синдикалните членове на проведените един ден по-рано браншови синдикални срещи; да изкажат своите предложения за разрешаване на специфични браншови проблеми и да изразят мнение по отчетените резултати и постижения.
Освен като форум за въпроси и отговори Годишната Асамблея е и място да се отдаде почит и уважение към синдикални активисти, отличили се със своя принос на браншово и федеративно ниво. Управителния съвет на ФНСЗ и председателят Валентина Васильонова отличиха с почетни плакети и грамоти двама дългогодишни синдикални председатели:
от Селскостопанска академия проф. д-р Николай Марков – браншови синдикален председател и председател на СО в ИПЗЖ гр. Троян
от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ г-н Валентин Порчев – синдикален председател в РДБГ с. Долно Церовене с над 30 години синдикална дейност.
С отличие си тръгна и най-новият синдикален лидер, обединил над 600 служители от Държавен фонд "Земеделие" от всички областни дирекции в страната – г-жа Виктория Огнянова.
Председателят на ФНСЗ г-жа Васильонова в заключителните си думи подчерта колко интересна, информативна, полезна и важна дискусия бе проведена, в която заедно успяхме да свържем отделните системи, структури, хора, бюджет, политики, искания и очаквания. Участниците получиха една дългосрочна перспектива от страна на МЗХ какво да очакват, която да споделят сред останалите синдикални членове. Това събитие още веднъж подчерта важността на диалога между синдикатите, ръководството на отделните структури, ръководството на МЗХ и изпълнителната власт. Защото ние всички имаме една основна цел – сектор, който е от хората за хората и за бъдещето на България!
