Пчелите са се появили на земята преди повече от 100 милиона години и до днес са признати за най-важните естествени опрашители в природата, които допринасят изключително много за биоразнообразието, за баланса и целостта на екосистемите.

Пчелите се възприемат като биоиндиактор за промените в климата и последиците от човешка дейност.

Пчелите са причина за опрашването на 90% от цветята и растенията.

Повече от 60% от опрашването на хранителните култури зависи от пчелите, а това засяга цялата хранителна верига. Те са отговорни за опрашването на плодове и зеленчуци, на фуражни култури за животновъдството и имат пряка връзка с изхранването на населението - от житото до млякото и месото. Когато опрашването намалее или изчезне в някои райони се наблюдават до 75 % по-малко произведена продукция.

Намаляването на биологичното разнообразие засяга екологичния баланс, което пък води до нарастващ риск от болести.

Чрез опрашването пчелите съхраняват биологичното разнообразие на планетата.

Съхраняването на биологичното разнообразие е сред целите за устойчиво развитие на света днес.  Биоразнообразието е жизнено важно и за нас, хората.

Днес климатичните промени и човешката дейност поставят в риск оцеляването на пчелите и биоразнообразието.

Според различни изследвания, смъртността в Европа при пчелите е около 20 %, като варира от 1.8 % до 50  % в различните държави. Последните алармиращи цифри за България също са тревожни – 50-80 %. Сред най-важните причини се извеждат климатичните промени, болести и паразити, но също така и интензивното и монокултурно земеделие и широката употреба на пестициди в селското стопанство. Освен високата смъртност, която причиняват пестицидите на пчелите, те нарушават поведението им в търсене на паша и губят ориентация и пътя към кошера. Пчелите са социални същества и тези нарушения са пагубни за цялото им организирано общество. Пестицидите разрушават уменията на пчелите да запаметяват, да се хранят, губят обонянието си, причиняват физически малформации в самите пчелни килийки на кошера, включително и при майките.

Коварството на някои пестициди е, че се задържат дълго в почвата и водата и преминават през кореновата система в растенията и накрая достига до цветовете им. Това е другият канал, по който пестицидите достигат до пчелите и ги тровят.  

Науката е категорична – пораженията от употребата на отровни пестициди в селското стопанство надвишават многократно всички облаги от възможното увеличаване на продукцията чрез борба с вредителите.

Забраната за употреба на пестицидите би довела до значително удължаване на живота и запазване здравето на пчелите.

Необходимо е насърчаване използването на нехимични алтернативи на пестицидите, по-ефективно използване потенциала на българското земеделие за производство на биоенергия и рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура, която към момента е в незадоволително състояние.

Биологичното разнообразие днес е изправено пред множество антропогенни заплахи. В българския ландшафт се откриват всички форми и източници на замърсяване - битово, селскостопанско, нефтохимическо, промишлено и радиоактивно. Деградацията на местообитанията засяга всички екосистеми. Директното свръхползване, като прекомерното събиране и износ на лекарствени растения, засяга множество отделни таксони.

Уникалният генофонд е намалял и в резултат на периодичните промени в режима и начина на земеползване и стопанисване на земята (колективизация, реституция, комасация).

В резултат на антропогенния натиск, през последните 50 години 31 вида висши растения са изчезнали у нас. Поради разположението на България на мястото на събиране на три главни биоклиматични региона, дори незначителни промени в климатичните условия могат да имат значителни последици върху метеорологичните характеристики, особено върху разпределението и сезонността на валежите, а с това и върху биологичното разнообразие.

Всъщност днес и растенията са подложени на повишен стрес поради промените в околната среда и климата. Една част от тях са поради високи температури и суша или влага; повишена честота на екстремни климатични явления, водещи до повреди по културите и компрометиране на реколтата; отделяне на парникови газове; повишаване на нападенията от болести, неприятели и плевели; намалена ефективност на пестицидите; загуба на биоразнообразие при насекомите-опрашители и почвените микроорганизми; бързо намаляващ генофонд и силна зависимост от все по-малък брой сортове; деградация на почвите, включително засоляване и вкисляване; замърсяване на водите с нитрати, пестициди и тежки метали; негативни влияния върху здравето на хората и промяна в пазарните условия.

Повече информация може да прочетете:
Грийнпийс България, Технически доклад на лабораторията за изследвания на Грийнпийс – преглед 01/2013, Упадъкът на пчелите
Екологичното настояще и бъдеще на България. Състояние на екосистемите и растителната ресурсна база за хранителните системи, Студия от Елисавета Василева