Председателят на ФНСЗ Светла Василева участва в обществено обсъждане на проекта на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България,
проведено на 19 април 2012 г. в голямата зала на Централно управление на БАН. Стратегията е разработена на основание на Закона за водите.
Общественото обсъждане бе организирано от МОСВ, МИЕТ, МРРБ, МЗХ и МФ. Целта на обсъждането бе постигане на широк обществен и политически консенсус за осигуряване на устойчиво развитие на водния сектор в Р България. Присъстваха научни работници, експерти, специалисти, ръководители от ВиК, „Язовири и Каскади”, Хидроенергетика, Хидромелиорации, ДКЕВР, общественици. От страна на ФНСЗ участие взе председателката г-жа Светла Василева.
Откриване и представяне на националната стратегия направи министър Нона Караджова. Представител на МОСВ запозна участниците с предварителните бележки, направени от физически лица и организации, постъпили до 17.04.2012г. Последва отворена дискусия. Подробни бележки и изказвания бяха направени от представителите на научните институти от БАН, от председателя на Асоциацията на водите, от директорите на ВиК.
Федерацията на независимите синдикати от земеделието, в лицето на председателя направи изказване в дискусията. Като начало Светла Василева направи кратък преглед на стратегията и най вече за секторите касаещи работещите в „Напоителни системи”.
Предоставената за обществено обсъждане Национална стратегия не е разглеждана със синдикатите, независимо от изпратено нарочно писмо от страна на ФНСЗ за включване експерти при изготвянето й.От анализа е видно, че изключително подробно е разписан сектора за водоснабдяване, канализация, пречистване на води, докато за хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите информацията е доста оскъдна, не са посочени проблемите, нито необходимите решения. В оценката на разходите във водния сектор и на източниците за тяхното финансиране е отбелязано правилно,че разходите за отводняване и предпазване на вредното въздействие на водите не се считат за приоритетни, въпреки важното им значение за населението и икономиката в страната и се разглеждат като „допълващи” в общата рамка на разходите в сектор „Води”. В стратегията са определени основните функции на отделните министерства по отношение на водния сектор. МЗХ ще управлява публичната държавна собственост в сектор „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите”, като ще възложи на оператора „Напоителни системи” и сключи договор за експлоатация, поддръжка и предоставяне на услуги, свързани с тези обекти. Стратегията за управление на сектор „Хидромелиорации” и „Стратегията за управление на сектор „Защита от вредното въздействие на водите” ще се изготви и управлява от МЗХ. Операторът „Напоителни системи” ще осигурява част от необходимите средства за дейностите по защита от вредното въздействие на водите, чрез приходи от допълнителни дейности, извън основния предмет на дейност – хидромелиорации и защита от вредното въздействие на водите. При недостиг на средства за финансиране на инвестиционните дейности по защита от вредното въздействие на водите могат да се набират средства чрез схемата за солидарност – такса за водоползване. След отбелязаното до тук, Светла Василева отправи остра критика към съставителите на секторите „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите” за представената непълна картина на секторите, липса на решения и най-вече липса на финансова обосновка и възможности за оцеляване на дружеството „Напоителни системи”, на което отново се възлагат услуги от общонационално значение. Какви приходи ще се получават от така разписаните допълнителни дейности, какви ще са те след като основния предмет ще бъде определен като държавно предприятие и ще могат ли да покриват разходите по предпазването от вредното въздействие на водите без допълнително финансиране от държавата? . Още повече, че от 14.10. 2011г. с промяната на Закона за водите отпадна текста в §4 ал.6 ,че „в случаите, когато обектите по чл.13, ал.1 т. 3 на този закон не бъдат дадени на концесия, поддръжката им се осъществява с бюджетни средства от ведомствата, упражняващи правата на собственост”, а се прие „поддръжката им се осъществява от търговските дружества”. След като нямаме яснота по осигуряването на необходимите финансови средства за тези дейности, които са от общонационален характер, изглежда отново държавата ще разчита на безмълвното изпълнение на трудовите задължения на работещите от „Напоителни системи” за опазването ,и подръжката на тези обекти и отново това ще става за сметка на техните ниски работни заплати или на обещания за осигуряване на допълнителни средства при условия, каквито бяха поставени през м.юни 2011г. - пари срещу реформа. За съжаление се изпълни условието само от наша страна и бяхме принудени да се разделим с така необходимите ни квалифицирани специалисти, защото бяха придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правилно се посочва липсата на квалифициран персонал, но не се посочва причината, нито има предложения за решения – несигурност, ниско заплащане, непривлекателен труд за млади специалисти. Все още пред нас стои въпросът- маловажено и неприоритетно ли се очертава отново управлението на риска от наводнения, който е посочен в стратегията за развитие, че ще бъде разработен в „близко бъдеще”? Едва ли снеготопенето и разрушените диги ще могат да дочакат това време. Много бързо забравихме наводненията от преди няколко месеца, както и тези от 2005г. Но който плаща лошо, обикновено плаща два пъти.
Не отричаме, необходима е системата за бързо реагиране и оповестяване, но чрез нея можем само да предупредим и евакуираме населението, без да можем да спасим имущество, да предпазим от разрушаване инфраструктура и от заблатяване на земеделски земи и унищожаване на продукция
В стратегията са посочени и възможности от европейско финансиране - средствата от мярка 126 от ПРСР ”Възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, разрушен от природни бедствия и въвеждане на превантивни дейности”, отдавна са прехвърлени в друга мярка. Мярка 125 „Изграждане на хидромелиоративни съоръжения” все още не е отворена и не само това - три години чакаме да разберем Напоителни системи ще бъде ли бенефициент или не – тогава за какво европейско финансиране говорим, след като за това време пропуснахме така необходимите ни пари, но и дори да се отвори дългочакваната мярка, за нея е необходимо съфинансиране. Похвално е, че търговското дружество НС ЕАД е доказало, че е добър оператор, но без осигурени целеви средства няма как да се изпълняват тези дейности, а и едва ли някоя друга фирма ще се съгласи да подпише договор за изпълнение на дейности от общонационално значение без пари.
Не само се надяваме, но и ще настояваме, когато се подготвят стратегиите за секторите „Хидромелиорации” и „Защита от вредното въздействие на водите” да бъдат поканени и синдикатите, за да включим и раздел „социална политика” в разработваните стратегии.
Много добре звучи в направените изказвания от всички , че водата е национално богатство, но би било непростимо ако за пореден път извършим национално предателство с необоснованите си действия.
В отговор на изказването на Светла Василева, г-жа Нона Караджова заяви, че „Защитата от вредното въздействие на водите” ще бъде приоритетна, тъй като ще бъде разработена като отделна стратегия. Изрази съмнение за поддръжката на обектите да е за сметка на търговското дружество, не беше сигурна дали така е отразено в стратегията /текстът е цитиран по-горе в изказването и е записан на стр.42 от стратегията/. Изказа оптимизъм за европейските средства и заяви, че Напоителни системи получават „доста” пари от бедствия и аварии.
Федерацията на независимите синдикати от земеделието ще подготви писмено становище относно разглежданата стратегия и ще го предостави на МОСВ до 10.05.2012г.
