Светла Василева: Най-добрият продукт на синдикална защита постигаме когато сме единни и сплотени
Уважаеми гости,
Уважаеми делегати,
Уважаеми дами и господа,
Добре дошли на ХX-я конгрес на ФНСЗ!
Разрешете ми от името на Управителния съвет да открия ХX-ия редовен конгрес на ФНСЗ, свикан съгласно чл.29 от Устава и Решение на УС от заседанието, проведено на 31.05.2021
От направената регистрация и проверка на делегатите се установи, че от необходимите избрани делегати 153, в залата присъстват 120 делегата, т.е. имаме необходимия кворум, Конгресът е редовен и може да започне своята работа.
На 5 април 1990 г. е учредена Федерацията на независимите синдикати от земеделието, а на 26 септември 1920 г. е създаден земеделския синдикат в България. Тези годишнини /100 години Земеделски синдикат и 30 години ФНСЗ/ за нас са знаменателни и затова и на тях посветихме провеждането на нашия XХ конгрес. Достойните събития и достойните личности остават завинаги в историята, а щом има история, трябва да има и памет, а тя историята съхранява дати, периодика, велики и будни българи, но наше задължение е да пазим и помним всичко това, което са създали личностите много преди нас .
Поклон за всичко създадено и съхранено. Всички трябва да полагаме усилия не само да продължим делото им, но и да опазваме, съхраняваме ценностите, завещани и от поколения назад.
С чест и гордост, трябва да подчертаем, че създаденото и изграденото от основателите и учредителите на нашия синдикат успяхме да съхраним, продължим, развием и надградим, водени единствено от ценностите и традициите на отрасъла, на които никога не изменихме и независимо от трансформациите на общественото развитие в нашата страна, ние бяхме от малкото, които водехме последователна, балансирана и предвидима политика на съзиданието, а не на разрушението и никога, никога не променихме своята позиция.
През изминалите години преминахме през много трудности и изпитания, борби и протести, израснахме професионално и експертно. Преживяхме дълги години на изпитание и доказване, но днес спокойно можем да заявим, че Федерацията на независимите синдикати от земеделието е развиваща се и модерна организация, здраво стъпила върху традициите и достиженията на синдикалното движение и с амбицията за принос към социалния модел както на национално, така и на европейско ниво, отговаряща на предизвикателствата на нашето време.
Федерацията на независимите синдикати от земеделието е достоен член на най-голямата синдикална организация - КНСБ, конструктивен, желан и авторитетен социален партньор на национално и регионално ниво и е уважаван член на ЕФФАТ и Международна организация.
И днес в отново във време на икономическа, социална и все още непреодоляна ситуация с епидемията от COVID-19, успяхме да се мобилизираме и да отговорим и защитим интересите на нашите синдикални членове.
Отчетният период 2016-2021 г. се характеризира с управлението на правителство със завършен четири годишен мандат и на три служебни правителства. Смяната на правителствата, както и политическите смени на редица административни ръководители – работодатели в нашите синдикални структури е неотменима част от изтеклия мандат, характерна и за целия преход. Дългогодишният ни опит ни научи как да запазим социалното си партньорство с работодателите и изпълнителната власт, независимо от тяхното ниво. Естествено, това става чрез добър и балансиран диалог за постигане както на нашите заложени цели в конгресните документи, така и на текущите проблеми.
Последните две години от мандата ни бяха доста различни, внесоха промени в много аспекти, както в живота на всеки един от нас, така и в обществения живот. Глобалната пандемия сериозно разтърси икономиката - политическа нестабилност и несигурност, здравна и икономическа криза, Зелена сделка, енергийна криза, високи цени на енергоносителите, Национален стратегически план по ОСП, Национален план за възстановяване и устойчивост – всичко това определяше нашите действия и усилия в отрасъла и за работещите.
В тази ситуация на разпространението на Covid-19, ясно се открои важната роля на селското стопанство и свързаните с него сектори. Добре че беше тази пандемия, че да го забележат това селско стопанство, защото аз през тези години не виждах да има уважение, особено към работещите в отрасъла. И действително беше призната и ключовата роля на работещия в отрасъла. В такива кризи, земеделието и производството на храни са отрасли, които обикновено понасят най-малко щети, което ги прави относително печеливши на фона на спадовете, които се отчитат в другите икономически отрасли. Освен осигуряване на качествени и безопасни храни, на селското стопанство се възлагат и ангажименти за значим принос към целите на зеления и цифровия преход, които трябва да бъдат реализирани в следващите няколко години.
Тази извънредна обстановка и социалната изолация причиниха трудности на всички наши синдикални структури, които представляваме, но независимо от това трудовата дейност в тях продължи, съобразявайки се с всички разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Още в началото, с обявяването на пандемията, ние подготвихме писма, в които изразихме нашата сериозна загриженост за здравето, безопасността и сигурността на всяко работно място на работниците и служителите и те бяха изпратени до изпълнителната и законодателната власт, за да има по-специално внимание към секторите, които осигуряват хранителната сигурност. Дейността, както на работещите в отрасъла и обслужващите звена, така и във Федерацията не бе преустановявана, а се изпълняваше в гъвкав режим на присъствена и дистанционна форма на работа. Последователно и целенасочено следвахме разписаните цели и задачи в Устава, конгресните документи и заложената годишна програма. Разбира се, цялостната дейност бе адаптирана към ситуацията в страната и актуалните проблеми на деня. Липсата на присъствените форуми, отлагането на мероприятия и срещи, затруднения при преговорните процеси, не ни попречиха да работим активно на всички нива както на национално така и на европейско, да участваме, макар и дистанционно, във всички форуми, заседания, тематични работни групи.
Освен със здравна, икономическа и социална криза, преломните години 2020 – 2021 бяха сериозно натоварени с подготовката на редица стратегически планове и програми в следващите двугодишен, четиригодишен и седемгодишен период на Европейската финансова рамка и политики в контекста на Зелената сделка, дигитализацията, ОСП, Национален план за възстановяване и устойчивост. ФНСЗ подготви и прие редица становища и позиции и активно участва в организираните форуми по тези проблеми.
След почти две десетилетия настойчиви и последователни действия на синдикатите от Европейската секторна федерация на земеделието, храните и туризма, КНСБ, ФНСЗ след много дебати, преговори, пресконференции, позиции и становища, триалози, формални и неформални срещи, най-сетне милиони селскостопански работници, в това число 4 милиона сезонни работници, ще присъстват в новата ОСП. Благодарение на подкрепата и мобилизацията на земеделските синдикати от цяла Европа, съюзници и съмишленици за изграждане на нова и социално-отговорна и справедлива Европа, най-накрая беше възможно да се постигне, разпише и приложи социалната условност в ОСП, която да противодейства на нарушаването на правата на работниците.
Федерацията на независимите синдикати от земеделието беше активен участник в целия процес – и на европейско, и на национално ниво - на обсъждане и политически натиск за позицията на България в Съвета за по-справедлива ОСП.
Отчетният период 2017-2021 се различава съществено от предходните наши мандати, в които трудно можехме да отчетем постигане на по-голямата част от заложените ни цели и задачи в програмните ни документи. Относно запазване на заетостта, в нито една наша структура не се проведоха съкращения, отлепихме се от замразени работни заплати, които бяха до 2015 г., като във всички второстепенни разпоредители с бюджет ежегодно се увеличаваха трудовите възнаграждения - къде с натиск, къде с последователност и добър диалог.
Целите, залегнали в нашите конгресни документи и поетите ангажименти, които имаме към нашите синдикални членове, ние посочвахме в нашите позиции и становища, необходимостта от многобройните работещи специалисти в системата на Министерството, в обслужващите структури и в земеделските производствени структури, защото без тези хора, които осъществяват контрол по безопасност на храните и земеделската продукция, без тези хора, които ни защитават от въздействието на природни бедствия и болести, без тези хора, които осъществяват услугата от обществен интерес за предпазване от вредното въздействие на водите, не зная за какво конкурентно земеделие можем да говорим. А ключовото значение на научно-изследователската и приложна дейност на българските аграрни учени и специалисти в подкрепа на българското земеделие и стопани, е без всякакво съмнение. Без тези специалисти не може да се изпълняват социални и икономически цели в отрасъла, отговарящи на общностната земеделска политика в Европейския съюз.
Затова и първата приоритетна област в Програмата на ФНСЗ, приета на ХIХ конгрес бе „За устойчиво българско земеделие, чрез прилагане на справедлива политика, ориентирана към осигуряване на заетост, достойни доходи и качество на живот“. До 2021г. да се постигне увеличение на доходите на работещи с 42 %, което постигнахме и надградихме. Благодарение на активната работа на КНСБ и ФНСЗ в бюджетната процедура в бюджетите от 2017 до 2021 имаше положителна развръзка за работещите в структурните звена и системи на МЗХГ. Бе постигнато увеличение на разходите за персонал в бюджета на МЗХГ в периода на нашия мандат от 5% до 20%, преодолян бе най-после дефицита в бюджета на Министерството, който продължаваше 10 години. В отделните структури средната работна заплата надхвърли 50% увеличение. Вместо да продължим положителната тенденция за повишаване на работните заплати с оглед най-вече покриване на загубите от инфлацията и независимо от настояванията на синдикатите, с бюджет 2022 г. на нашите структури се замразиха работните заплати. В нашия отчетен доклад /линк към доклада/ ще откриете подробни справки и изводи за доходи и заетост на всички синдикални структури. Независимо от това, което сме постигнали, мога да кажа, че заплащането е ниско, даже срамно за тези специалисти, които присъстват в залата и за тези, които работят на терен, които изпълняват изключително важни и отговорни задачи.
Времето, през всички тези 30 години е наситено с много и важни политически събития, национални синдикални протести, граждански протести, парламентарни избори, COVID криза, години изпълнени с трудности и успехи, ежедневие с изключителна динамика в обществено- икономическия и политически живот в страната.
Отчетният период, беше период на активна дейност и на европейско ниво, независимо, че бяхме силно ограничени в осъществяването на редица инициативи. Въпреки тези трудности и в специфичните условия на Ковид пандемия, ФНСЗ стоеше стабилно в редиците на ЕФФАТ. Като безспорен успех и гордост за нашата организация е избора на Валентина Васильонова на V конгрес на ЕФФАТ за президент на сектор Земеделие в ЕФФАТ.
Наред с изброените актуални въпроси се изпълняваха и текущите и неотложни наши синдикални задължения – организационно развитие, преговори, обсъждане и сключване на КТД, бюджетна процедура, искания, настоявания, подписки, браншови срещи, секторни форуми и др. В обобщение, работата и усилията на Федерацията през целият отчетен период бяха насочени в три ключови области:
· запазване на работните места и защита доходите на работниците и служителите
· увеличение на работните заплати
· опазване здравето на всички работещи.
Всички заедно полагахме много усилия, експертност, търсехме решения, проявявахме солидарност, за да отстояваме и защитаваме синдикалната кауза - правото ни на достоен труд и живот. Конструктивна, компетентна и авторитетна бе работата на нашия синдикат на всички нива през изминалия период. Залагали сме предимно на цивилизовани индустриални отношения на социален диалог, воден с толерантност и добър тон, последователност в действията ни за изпълнение на програмните ни документи.
Уважаеми колеги,
В цялостната си дейност Федерацията на независимите синдикати от земеделието е работила в тясно взаимодействие с Конфедерацията на независимите синдикати в България. Винаги, когато сме поискали помощ и подкрепа в защита на нашите искания пред държавни и законодателни институции, Централата на КНСБ се е отзовавала с авторитет, експертност и присъствие. Винаги сме имали подкрепата на цялото ръководство на КНСБ в лицето на президента Пламен Димитров, който изключително сериозно и отговорно се отнасяше към разрешаването на редица проблеми, стоящи пред Федерацията – най-вече оптимизация и доходи. Заедно стояхме пред всички политически сили в тези повече от 10 години и заедно защитавахме бюджета, който беше от най-важно значение за всички работещи в страната.
Благодаря на цялото ръководството на КНСБ и най-вече на нейния Президент за оказаното ни съдействие и подкрепа.
Благодаря на всички Вас, синдикални председатели и представители в организацията, за всеотдайния и безкористен труд!
Благодаря на членовете на Управителния съвет, председателите на БСС за това, че работихме заедно, че бяхте неотлъчно до нас и всеки от вас допринесе за доброто на Федерацията!
Благодаря на всички работодатели, на представителите на законодателната и изпълнителната власт, които се стараеха спрямо възможностите си да допринесат за доброто на работещите.
Федерацията на независимите синдикати от земеделието в своята дейност винаги ще разчита на хората, които я съставляват и които са поели мисията да носят високо факела на будното съзнание за правда и справедливост, да работят за българското земеделие с мисъл за хората на труда, за работещите в него. Осъзнавайки отговорностите и задълженията, които имаме пред работещите в селското стопанство ние трябва да предложим най-добрия продукт на синдикална защита, ориентиран към човека и към специфичните професионални общности. Единственият начин да постигнем това е да сме единни и сплотени и никога да не забравяме, че хората от земеделието никога не падат на колене, до съвършенство владеят вечната човешка мъдрост, която води към оцеляване и победа, на което ни е учила и учи историята и на нашия синдикат.
Когато преди 32 години на 5 април 1990 се учреди Федерацията на независимите синдикати от земеделието тя наброяваше 672 хиляди, обединени в 2356 синдикални организации. Многохилядна организация, която нямаше как да запази своята численост. Началото на спада започна с решението на Народното събрание от 19.02.1992г с въвеждането на ликвидационните съвети, винаги ще го помним този ден и ще си го спомняме с болка. Ликвидационният модел нанесе най-големи щети не само на отрасъла, а най-вече на работещите в селското стопанство, хиляди, хиляди човешки съдби. Те платиха социална цена, която е неизмерима величина.
Винаги си спомням с много болка за тези години в които бяха освободени само за две години 400 хиляди работещи, това са съдби на хиляди семейства, останали без работа и препитание, без обезщетения, без предложения за работа, без уважение и липса на солидарност и години изгубен трудов стаж. Пътят за оцеляване за голяма част от тях беше или да направят нова производствена земеделска структура, да се пренасочат в друга икономическа дейност или да работят нелегално в социална Европа.
От година в година бележехме спад от 20 до 50%. Имаше периоди, в които се питахме имаме ли шансове да оцелеем. Години в трудна и сложна обстановка, при която непрекъснато трябваше да отстояваме синдикалните си права на оставащите работещи в тези структури. В годините на прехода се създаде несигурност у хората, която сериозно рефлектира върху мотивацията за синдикално членство и оттам върху организационната стабилност на Федерацията.
В такива времена трудно се печели доверието на работниците, трудно е да бъдеш атрактивен в една неатрактивна за този отрасъл политика и отговорност. Политика на управление, в което не се говореше за създаване на работещи производствени структури, които ще създадат постоянни работни места, а се отчитаха и финансираха временни и епизодични програми, създаващи заетост за няколко месеца и най-вече за ниско квалифицирана работна ръка. Уважение заслужават онези земеделски структури, които се създадоха с риск, истински кураж и с много усилия. А онези 25 хиляди високо квалифицирани специалисти след 92-ра година, и особено голяма част от жените, станаха „пепеляшките на Европа“.
През 1997 година поех тази голяма федерация, от която незнайно какво беше останало – много разрушения. Както вие, когато ходите из селските райони след ликвидационния процес, вие наблюдавахте разрушени сгради, сред които имаше и някои високи, осветени, хубави сгради. Така и при нас, в нашата Федерация, където и да се огледах, по-голямата част беше в разрушения. А имаше едни „стабилни, високи, здрави, със силно светещи прозорци“ – това бяха традиционните синдикални структури, които успяха да се запазят и днес са тук сред нас. Това бяха Напоителни системи, Националната ветеринарно медицинска служба и Борба с градушките. Всички синдикални организации бяха запазени, защото видях, че тези стройни организации имат лидери, които запазиха тези структури, лидери, които бяха като стълбове зад мен, които не можеш да заобиколиш, а още по-малко да минеш през тях. Те пазеха своята стройна организация, те са в основата на нашата съхранена организация. Имаше един синдикат, който почти замираше и бяха останали 2-3 синдикални организации. Една голяма структура беше загубила голяма част от синдикалните си организации и за две години, до 2001 г., ние възстановихме синдикалните организации на Селскостопанска академия, които днес са най-многобройната структура и в тази зала.
Благодарност и поклон пред всички Вас!
Всички вие доказахте, че може да бъдете достойни партньори, независимо, че живеехме в такива трудни времена. Смелост и риск бе необходимо в ония години, за да оцелееш, да опазиш, спасиш и дори да възкръснеш като феникс от разрушеното ни земеделие. Всичко това се дължи най-вече на амбициозността на синдикалните ни лидери, водени единствено от уважението към защита на достойнството на Човека.
Необходима е много голяма любов, сила и кураж за да живееш с грижите и проблемите на хората, а още повече е необходимо да имаш сили да отстояваш и защитаваш тези интереси. Времената се менят, но целите и идеите на синдикализма са едни и същи – защита правата и интересите на хората. Във всяко време, отстояването на интересите е различно. В днешно време трудностите и изпитанията вече са ежедневие, но днес повече от всякога трябва да търсим сили, дълбок разум и общо мислене към една цел - да живеем в мир. И всичко това ни е водило през тези години е, че единствения обект на уважение и защита, е бил Човека.
В тези години на трудна и сложна обстановка, при която непрекъснато трябваше да отстояваме синдикалните си права и да доказваме необходимостта от съществуване. Затова днес, с гордост мога да кажа, че тази синдикална структура е изключително стабилна, добре организирана, авторитетна и с радост мога да оставя след себе си.
Не зная колко успях да дам от силите си, доверието, отговорността към Вас, но изключително много лиших семейството си, но бях щастлива, че те бяха винаги зад мен, а още по-щастлива и удовлетворена че Вие бяхте зад мен.
Благодаря Ви!
