Новият проект на бюджет на Министерството на земеделието и храните за 2012г. не отразява реалните потребности на ведомството, така че средствата да са достатъчни за изпълнение на поставените държавни задачи. Намалението на бюджета на МЗХ за 2012 г. с 13 милиона лева, в т. ч. с 2 336 000 лева за заплати и други възнаграждения, отново ще генерира много проблеми и трудности, съпътстващи и изминаващата година, както и социално напрежение, породено от ограничени средства за работни заплати, издръжка, капиталови разходи, забавяне на структурни реформи, липса на средства за изплащане на обезщетения при пенсиониране и съкращения, неспазване на законодателни разпоредби.
От проектобюджета за 2012 г. се вижда ясно, че всички звена и структури на МЗХ ще разполагат с недостатъчен финансов ресурс за реализиране на тяхната политика, а ограниченият размер не увеличава приходната част. Отново подчертаваме, че спецификата на дейността на Министерството на земеделието и храните налага в неговия бюджет да са включени/предвидени достатъчно средства за второстепенните разпоредители, които в по-голямата си част не са администрация, а изпълнителски и обслужващи звена за отрасъла, голяма част от които генерират приходи, и за които в определени агротехнически периоди е необходимо да бъдат извършени значителни разходи.
МЗХ е една от водещите държавни институции, която изпълнява редица ангажименти към ЕС, особено тази с осъществяване на Общата селскостопанска политика у нас. Именно под неговата юрисдикция са структурите, които осъществяват качествен и навременен контрол на храните и на произведената земеделска продукция, в съответствие с европейските стандарти за безопасност и сигурност, както и тези, които защитават земеделските площи и предотвратяват вредното въздействие на природни бедствия и болести. Всички тези звена са с приоритетно значение не само за отрасъла, но и за икономиката на страната.
Независимо, че се намаляват разходите за издръжка, намалението на приходите в държавния бюджет всяка година сериозно затруднява дейността на „Напоителни системи” ЕАД, ДП ”Кабиюк”, Селскостопанска академия, Изпълнителна агенция „Борба с градушките”, Българската агенция по безопасност на храните, БАБХ и др. Още по-голяма е неяснотата за 2012 г. за посочените по-горе структури и търговски дружества.
За съжаление сред изброените политики, провеждани от МЗХ и заложени в проектобюджета за 2012 г. липсва „Хидромелиорации”, което означава, че и в този бюджет не са предвидени средства за поддръжка на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите – отново припомняме, че те се стопанисват и подържат от Напоителни системи ЕАД, представляващо публична държавна собственост, с вменени държавни отговорности съгласно Чл. 13 т.3 от Закона за водите. При липса на бюджетно финансиране отводняването на 1 530 532 дка земеделски земи ще бъде невъзможно и естествено спряно. Това неминуемо води до заблатяването им още през първата година, а без поддръжката на съществуващите диги и корекциите на реките сме в сериозен риск след две три години всеки по-интензивен дъжд да причинява преливане на реките и каналите и наводнение в предпазваните 1 662 000 дка населени места, земеделски земи, пътища, железопътни линии и друга инфраструктура. Нека да премислим още веднъж значението на средствата за профилактика и предпазване от тези рискове и да си спомним наводненията в Гелеменово, Цар Калоян и пр. когато се пренебрегват значими политики в бюджета.
Програмираните за 2012 година с над 2 милиона лева намалени разходи за заплати и други възнаграждения в системата на МЗХ отново будят тревога и потвърждават поредното свиване числеността на персонала, без да е ясно в кои структурни звена и колко човека.
Извършваното през годините няколкократно оптимизиране на числения състав на практика доведе до достигане на санитарния минимум в числеността на персонала. Значителна част от висококвалифицираните специалисти неоснователно бяха уволнявани или сами прекратяваха трудовите или служебни правоотношения, поради все по-ниското и неадекватно заплащане. Неоправдано ниските трудови възнаграждения естествено не успяваха да мотивират работещите за все по-качествено и ефективно изпълнение на трудовите и служебните им задължения, което от своя страна би гарантирало същинския просперитет на отрасъла. Предприемането на мерки за замразяване на доходите на работниците и служителите или евентуалното им увеличаване само след извършване на нови съкращения в щата би довело до извършване отново на погрешна стъпка в администрирането, ефекта от който би бил загуба и на без това останалите недостатъчно квалифицирани специалисти, което пък несъмнено ще се отрази негативно на постигане на добри резултати от трудова дейност.
В текста на § 66/5/ е посочен механизма за увеличаването на индивидуалните основни месечни заплати на бюджетните организации при намаляване числеността на персонала. Противоречие и недоумение обаче буди намалението на разходите за заплати и други възнаграждения с 2 336 000 лева в проектобюджета на МЗХ, след като в същия параграф е записано „Намалението на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за следващата година”.
Безпокойството ни е напълно основателно, тъй като таи ситуация бе разиграна и в бюджет 2011г. – там също бе заложено икономиите от разходите за заплати при намаляване числеността на персонала да се използват за увеличение на трудовите възнаграждения, на практика това не се случи. Примерите са повече от достатъчно:
В създадената Българска агенция за безопасност на храните бе извършено съкращение на числеността, но не само няма увеличение на заплатите, но се допусна и неравнопоставеност в заплащането на специалистите на едни и същи длъжности, упражняващи контролни функции, преназначени и новоназначени в БАБХ от четирите други структури на МЗХ.
Случаят в ”Напоителни системи”ЕАД е ярък пример за управленския подход „Реформа срещу пари!”. След извършено съкращение на 618 човека – залог за изплащане на необходимите за дружеството 10 млн. лева – бяха получени 4 млн.лв. вместо обещаните 10 млн., независимо че на търговското дружество е вменена със закон изпълнението на държавната задача „предпазване от вредното въздействие на водите и опазване на земеделски земи, население, инфраструктура”, която те финансират със собствени средства и, естествено, отново за сметка на трудови възнаграждения, обезщетения и издръжка.
За разлика от миналогодишния бюджет, в проектобюджета за 2012 година няма заложени средства за научна дейност. Независимо от нашите последователни предложения и настоявания за увеличение на разходния таван на Министерството, тенденцията е той да се намалява от година на година, което вреди на заложените увеличения на приходите от производствената дейност, извършвана от структурните звена на Министерството.
Настояваме Селскостопанска академия да бъде автономна структура в системата на МЗХ, като в Закона за държавния бюджет на Р България се определи само трансфера/субсидията за ССА, а приходите, които ССА генерира да бъдат предоставени за разходи на Академията. Така ще се освободи разходния таван, който в условията на икономическа криза ще облекчи бюджета на МЗХ. Средствата, които МЗХ ще разпредели за ССА отново ще са крайно недостатъчни за осъществяване на научната, приложната, обслужваща и спомагателна дейност в областта на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Убедени сме, че разходният таван за 2012 г. ще бъде намален, с което ще се задълбочи критичното финансово състояние, в което сега се намира Академията – натрупани задължения към доставчици, неразплатени обезщетения при пенсиониране, ограничени средства за дейности, а това неминуемо генерира социално недоволство и отлив на научен потенциал от Академията.
Не можем да подминем без коментар и факта, че в проектобюджет 2012г. са предвидени средства в размер 340,1 млн. лева за изплащане на средствата по одобрените държавни помощи, за национални доплащания и за специфично подпомагане. Тези национални средства (от бюджета) за подпомагане в сектор Земеделие са необходими, за да се осигури предвидимост на бъдещата дейност на българските земеделски производители и да се повиши тяхната конкурентноспособност. В същото време е добре да сме наясно, че българските земеделски производители ще получат съответно 50% за 2011г. и 60 % за 2012 г. от размера на подпомагането с директни плащания на земеделските производители от старите държави–членки на ЕС. С оглед на осигуряване на конкурентноспособност на предприятията и визия за балансирано развитие на сектора, през септември 2011 г. бе подписано Споразумение относно финансовата рамка за 2012г. за сектора между правителството и браншовите организации в отрасъла, в което са предвидени 500 295 904 лв. за общонационални средства - национални доплащания и държавни помощи.
Алармираме, че отново 78% от заделените средства от държавния бюджет за национални доплащания ще отидат при едва 3,4 % от земеделските производители, а дребните земеделски производители - зеленчукопроизводители, животновъди, картофопроизводители и пр., които са представляват голяма част от производителите, са оставени на втори план и ще бъдат лишени от полагащите им се достойни средства. Диференциацията между едрите и дребни стопанства се задълбочава и двуполюсният модел на земеделските структури става все по-ясно изразен. Едрите стопански структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници. Получаването на директните плащания ще даде възможност на едрите стопанствата (специализирани в монокултурно земеделие - предимно зърнени култури и слънчоглед) да се развиват дори в по-широки граници от средните за ЕС. (А това е в разрез със целите на общностната земеделска политика.) Липсата или незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители ускорява протичащите процеси към намаляване на броя на дребните стопанства, независимо от тяхната специализация и осигуряването на заетост за повече хора. Най-чувствително е редуцирането на броя на смесените стопанства – тези, в които се отглеждат интензивни култури и преживни животни. Тази тенденция е пагубна по отношение на заетостта и работните места в земеделието и качеството на живот и обезлюдяването на селските райони, а социалното измерение (и кохезията, която бюджета трябва да гарантира) е повече от видно. Необходимо е да се усъвършенства или диференцира механизмът на директните плащания, така че стопанствата от различните подотрасли да получават равностойна подкрепа на занятието си и доходите. Преобладаващият брой от земеделските стопанства в нашата страна са с по-ниска ресурсна осигуреност, икономически потенциал и ефективност, което ги прави неконкурентни на общия европейски пазар, но те пък изпълняват важна социална функция за поддържане на ресурсите в регионите.
С оглед на необходимостта от яснота, обществена прозрачност и справедливо разпределение на държавните средства и с цел разрешаване на тревожните социални въпроси да бъдат извършени наложителните корекции в бюджета на Министерството на земеделието и храните и НАСТОЯВАМЕ:
1.В предложението за приемане на проектобюджета на Р България отрасъл „Земеделие” да се разглежда приоритетно, с цел финансиране на дейностите от обществен интерес – превантивни мерки за предпазване от вредните въздействия на природните бедствия, контрол на качеството на храните, предпазване от болести и вредители, обслужваща и научно-изследователска дейност, поддържане на виталността на селските райони.
2.Да се заложат необходимите средства за:
- Увеличение на всички работни заплати минимум с 10 %;
- Изпълнение на произтичащите за МЗХ задължения от Закона за водите в размер на 12 милиона лв.;
- Научна дейност, отговаряща на потребностите на Селскостопанска академия;
- ССА да бъде автономна структура в системата на МЗХ;
- Подпомагането на земеделските производители през 2012 г. да се извършва на базата на подписаното Споразумение относно финансовата рамка за 2012 г. за сектор „Земеделие”, в което определените средства са в размер на 500 295 904 лв. и при равнопоставено участие на всички браншови организации;
- Всички промени, засягащи трудовите отношения, както и финансовите разчети на отделните звена на МЗХ да се обсъждат със социалните партньори в Отрасловия съвет по социален диалог.
31.10.2011 г.
София
Светла Василева,
Председател на ФНСЗ
