От деня на подписването на Зелената сделка, Справедливия преход е неизменно на фокус в дейностите на ФНСЗ. Не само заради реалните климатични промени, които се отразяват на сектор Земеделие, но и заради всички трудещи се, които биват повлияни по един или друг начин от тези процеси.
С напредването на различните програми по изпълнение на целите на Зелената сделка, поради динамиката на гео-политическата обстановка и нестабилното управление в България все по-остро се усещат проблемите, които съпътстват „Справедливия преход“ и той изглежда все по-НЕсправедлив.
За това ФНСЗ за пореден път поставя на публична дискусия въпроса " Справедлив ли е Зеленият преход към работещите в сектор Земеделие?“.
Последиците от изменението на климата днес са сериозни, потенциално катастрофални и стават по-убедителни от всякога. Селското стопанство, (заедно с горския сектор, хранително-вкусовата и преработвателната промишлености) е един от ключовите сектори, които допринасят за изменението на климата и в същото време именно земеделието е призвано да отговори на амбициите на Зеления преход и да осигури хранителната сигурност и безопасност на населението и да поддържа икономически жизнени региони.
Вече стана ясно, че Справедливият преход ще доведе до потенциална загуба на работни места, но също така ще доведе до трансформация на пазара на труда, до нови бизнес модели и нови изисквания за умения на работната сила. Нашата твърда позиция е, че Зеленият преход трябва да се превърне във възможност за работещите хора в нашите сектори. Възможност за създаване на повече и по-добри работни места със стабилна заетост, справедливо заплащане и по-добри, по-модерни условия на труд, отговарящи на технологичния и цифров скок. През перспективата на синдикатите Справедливият преход е прогресивна визия за социална икономическа реалност, за устойчивост и бъдеще на нашите зелени сектори – с икономически стабилни бизнес модели и качествена и стабилна заетост в секторите, отговорни за хранителната сигурност и жизнените селски райони в България.
В тази връзка е необходимо да засилим диалога, гражданското участие, колективното договаряне и да гарантираме, че всяка екологична политика има стабилно социално измерение.
На 25.06.2024 в гр. София Федерацията на независимите синдикати в земеделието, заедно с партньори и с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт България, организира дискусионен форум с провокативното заглавие „ Справедлив ли е Справедливия преход за работещите в земеделието?“, на който интересни говорители с позиция и експертност от наука, бизнес, политици, синдикалисти, общественици, работници и служители, симпатизанти, обменяха тези и идеи, предлагаха решения и препоръки за справедлива социална екологична трансформация на България.
Председателят на ФНСЗ Валентина Васильонова откри дискусията като отново подчерта, че Справедливият преход е многофакторен и многостранен процес, който не може да се разглежда само в рамките на един сектор. Тя посочи, че селското стопанство е важен отрасъл, в който се преплитат няколко стратегически политики – икономическа, социална, демографска, регионална, сектор, който поддържа живи регионите и дава възможност за работа и задържане на хората и превенция на обезлюдяването.
Калина Дренска, проектен координатор на ФФЕ-България, за пореден път изтъкна доброто сътрудничество със синдикатите в България и обърна внимание на влошения институционален и политически диалог, което е довело до отлагане на форума във времето, независимо от актуалността на тема и нейното застъпване в национални и европейски предизборни платформи. Г-жа Дренска подчерта, че чрез форума се отправя апел към отговорните институции да бъдат ангажирани с темата, тъй като климатичните промени и Зелената сделка не чакат да видят кой ще е министър-председател и дали ще има правителство. Ако не се положат необходимите усилия, ако не се предприемат спешни мерки и не се заложат необходимите средства за сектор Земеделие, няма да има работещи хора, които да поддържат агро-хранителната верига, няма да водят борба с вредните климатични влияния и да поддържат земеделските производители.
Тъй като темата за Зелената сделка и Справедливия преход са приоритет на Фондация Фридрих Еберт, на събитието в София присъства и г-жа Селма Шехович, регионален представител за Югоизточна Европа. Г-жа Шехович изрази личното си удоволствие да присъства на такова събитие именно в България и подчерта важността на регионални срещи по темата, макар и климатичните промени да са глобален процес. ФФЕ изследва задълбочено социално-екологичните трансформации, които настъпват в момента основно в сектор Енергетика. Но тъй като нито една индустрия не е самостоятелна, а земеделието е в основата на обществата, е време да му се обърне повече внимание. Г-жа Шехович поздрави организаторите за разнообразния подбор на говорители и участници. На събитието присъства и г-н Мориц Зайлер, икономическо аташе към Посолството на ФР Германия в София, което само подчерта важността на форума и високата оценка за поканените гости.
По програма форумът бе организиран в два панела. В първата част фокус на разговорите бяха предизвикателствата и перспективите от гледна точка на програми и политики, както и визия за бъдещето през погледа на науката. Втората част акцентът бе поставен върху последствията за работещите, промяната на труда и социалните предизвикателства, необходимостта от съвместни усилия, диалог и работа в мрежи и партньорства.
Същинската дискусия бе открита от Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ. Още с обявяването на Европейската зелена сделка бе представена стратегията “От фермата до трапезата” с над 25 инициативи, които трябваше да бъдат изпълнени, както и стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г. Общата селскостопанска политика трябваше да бъде до известна степен подчинена на справянето с климатичните промени. КСНБ настояваше и продължава да настоява за изготвяне на Национален план за справедлив преход, при който всички инициативи в отделните сектори да бъдат погледнати в съвкупност и да бъдат определени предизвикателствата, за да посочи някой как намаляване на пестицидите с 50 % и торовете с 20 на сто ще се отрази на производителността и заетостта. Не само в България, но и в Европа селскостопанският сектор се оказа първият, който реагира на всички изисквания, които се опитват да бъдат наложени през Европейската зелена сделка без ясна оценка на социалното въздействие. Според вицепрезидента на конфедерацията е нужно да има стимули за повишаване на възнагражденията за селскостопанските работници.
Адаптацията на земеделския сектор към изменящия се климат бе тема на презентация на проф. Екатерина Бъчварова от Българската академия на науките.
„При запазване на сегашните емисии се очертава значително затопляне и засушаване през юли у нас. При намаляване на емисиите ще има по-умерено затопляне без засушаване“, каза тя и допълни: „В случай на драстично намаляване на емисиите затоплянето ще бъде без засушаване. Диапазонът на температурните разлики в страната ни се стеснява. Наблюдава се известно прегрупиране, по-различно преразпределение, на най-горещите области. Вижда се, че Тракийската низина е всъщност най-засегната от повишението на температурите“, обясни проф. Бъчварова. „Ако не се намалят емисиите, към 2051 г. температурите ще са по-високи с около пет градуса повече са спрямо 2021 г., според моделите, на база на които се правят проекциите за влиянието на климатичните изменения. При другия сценарий – ако се намалят емисиите, разликата ще бъде 1,5 градуса спрямо 2021 г.“, допълни тя. Според изследването на БАН, при намаляване на вредните емисии ще се увеличат и валежите.
Продоволствената сигурност, разрешаване на сериозните екологични проблеми, включително тези с изменението на климата, необходимостта от устойчиви хранителни системи и къси вериги на доставка са само част от предизвикателствата, свързани с промените в климата. Това посочи председателят на Селскостопанската академия проф. Виолета Божанова в рамките на своя презентация – обобщена концепция как научните изследвания и иновациите могат да имат ключова роля в осъществяването на Справедливия преход. Тя допълни още: „Със сигурност Зеленият преход не е само политика и “събиране на екологично мислещи хора, които правят политики“. Зеленият преход е неизбежен, защото натрупаните проблеми са толкова много и той е възможната алтернатива“, заключи проф. Божанова. Научните изследвания, постижения и иновации ще бъдат ефективен инструмент когато има съответната адекватна политика за тяхното развитие и приложение. Още за възможностите, които предоставя ССА може да прочетете ТУК.
Министерството на земеделието и храните делегира участие във форума на зам. министър Иван Капитанов и екип на различни отдели в министерството. Зам. Министър Капитанов потвърди волята за сътрудничество както със синдикатите, така и с представителите на земеделския бизнес и наука и изложи позицията на министерството по отношение на изискванията на Справедливия преход и какви мерки са предприети на ниво държава.
Г-н Капитанов подчерта, че са необходими устойчивост и предвидимост във всяко отношение - в борбата с климатичните промени, така и по отношение на работната сила, от което зависи бъдещето развитие на сектора. В тази връзка той говори за ангажимента на министерството за разширяване на зоните, които са под защита от градушки, управление на потенциални рискове свързани както със засушаването, така и с екстремните метеоролични явления – градушки, наводнения; мерки за адекватно напояване; мерки за обезщетения и подкрепа на земеделските производители. Министерството работи и по инструментариум, с който да се обезпечи покриването на загубите, стана ясно още по време на форума.
Зам.-министърът посочи още, че климатичните предизвикателства не могат да бъдат покрити изцяло, но допълни, че министерството на земеделието и храните полага усилия за превенция и защита. Г-н Капитанов заяви, че скоро МЗХ ще излезе с публичен анализ и препоръки, и въз основа на тях да се планират дейностите в годините напред, както и да се види тяхното бюджетно отражение. От изложението му стана ясно също, че има заложени стимули в програми за подпомагане и даване на възможност на млади земеделски стопани да работят по различни интервенции. Липсата на достатъчно работна сила е проблем не само в България, но и в целия Европейски съюз, каза още Капитанов.
Гл. ас. д-р Зорница Спасова от НЦОЗА към МЗ говори задълбочено за социалното измерение на климатичните промени и ефекта върху работещите хора и върху нарастване на бедността у нас. Изследванията недвусмислено доказват, че бедните хора (с ниски доходи) са по-често изложени на сътресения свързани с климата и получават по-малко подкрепа за справяне и адаптиране. Проблемът с бедността и климатичните промени е особено актуален за България по следните причини – нисък стандарт на живот; голям дял на бедни хора; неравенство в разпределение на доходите; липса на политики за адаптация в социалния и здравния сектор и др. Д-р Спасова представи на кратко макроикономически анализ на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата от 2019 г., който допълни с данни за климатичните промени и заетите в сектор Земеделие у нас. Беше обърнато специално внимание на „лятна и зимна енергийна бедност“, изразяващи се в липса на средства за осигуряване на охлаждащо и/или затоплящо оборудване, което води до съответните негативни здравословни, социални и икономически последствия. Д-р Спасова постави акценти още върху нарастването на цените на храните във връзка с климатичните промени и както и ниското ниво на застраховане на земеделските производители срещу природни бедствия. Още по темата, както и възможни решения за справяне с проблемите, може да прочетете ТУК.
След като бяха засегнати проблеми като засушаване и необходимост от възстановяване на поливното земеделие участие във форума взеха представители на Напоителни системи ЕАД в лицето на г-жа Магдалина Вълкова, технически директор и г-н Георги Илиев, юрист и председател на БСС на НС ЕАД. Г-жа Вълкова представи какво представлява и как функционира точно търговското дружество „Напоителни системи“, респективно как се управлява и кои са основните дейности – превенция от вредното въздействие на водите, които се възлагат с договор от страна на МЗХ (защита от наводнения, стопанисването на язовири, корекции на речни корита и др.); транспортиране на вода за напояване; поддръжка на хидро-технически съоръжения. За да си осъществяват тези дейности качествено е необходима да се поддържа добра инфраструктура, която изисква съответното финансиране. Също така сподели за активни дейности и политики в дружеството свързани със Справедливия преход като изготвяне на предложения за ефективна поддръжка на язовирни съоръжения с цел пестене на водни ресурси; изготвяне на предложения за законодателни промени и др.
Г-н Илиев представи как протича социалния диалог в дружеството и какви договорености са постигнати в интерес на работещите, които в болшинството си са ангажирани на терен при различни климатични условия, включително екстремни такива.
Своя принос към дискусията дадоха и изследователите от ИССИ – КНСБ. Г-жа Росица Макелова представи статистически анализ за селското стопанство в икономиката на страната и в контекста на европейския зелен преход. Акцент на презентацията бе каква е брутната добавена стойност (БДС) на сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ в Европа и у нас. Данните недвусмислено показват, че България е сред топ 10 от държавите с най- ниска БДС в сектора (с 2.9 млр. евро за годината). Въпреки това, той е един от водещите сектори в българската икономика. Основните предизвикателства пред сектора са намаляването на заетите и ниското трудово възнаграждение, което значително изостава от средното за страна ни. Въпреки това секторът има потенциал за развитие, ако се проведат съответните мерки и политики за подобряване условията на труд и трудовите възнаграждения.
Каква е ролята на синдикатите за осъществяване на Справедливия преход бе изложена и визията на ФНСЗ и на ЕФФАТ. След кратка встъпителна презентация за ангажиментите, които е поел ФНСЗ на регионално и национално ниво, участие в дискусията взе и Иван Иванов, секретар по земеделието към ЕФФАТ. Заедно с Наталия Андреева, експерт към ФНСЗ, представиха основните искания към Европейския парламент, към правителството в България и към Общата селскостопанска политика. Изключително важно е синдикатите, като представител на работещите и на социалния диалог да се мобилизират и да действа своевременно като информират и консултират, търсят оценката на специалистите по отношение на влиянието на климатичните промени върху условията на труд и запазването на работните места, като участват пълноценно в създаването на зелени работни места, като съдействат за квалифициране и преквалифициране на работещите според нуждите на нови работни места. Многократно бе подчертано колко е важно социалният диалог да на се прекъсва и в него да взимат участие пълноправни всички ключови играчи – работодатели/земеделски производители; работници; синдикати; държава.
В заключение дискусията допринесе за:
- Повече информираност за значението и същността на зеления и цифров преход, който да е справедлив към работещите хора – ангажираните действия на синдикатите в обществената дискусия и политики. Секторът и работещите в него не са просто субект, нито виновник или жертва на прехода, а активни участници в решенията.
- Споделено разбиране, че в този преход са необходими участието на всички заинтересовани страни. Научните изследвания, постижения и иновации са ефективен инструмент за справяне с климатичните изменения и зелен преход, затова е необходима стратегическа и финансова подкрепа за наука и научни изследвания в България.
- Социалният диалог в сектора трябва да се възстанови и да се превърне в работещ инструмент за гражданско участие и управление на процесите и политиките в сектора.
Този форум е нашият принос към политическия и граждански разговор в България и заявена ясна позиция на работещите в сектор земеделие. Зелената сделка в Европа тепърва ще бъде преразглеждана и коригирана според новите реалности, но за българските работещи в Земеделието е изключително важно да сме наясно с ограниченията и възможностите и да застанем в защита както на планетата, така и на хората.
***
Ролята на научните изследвания и иновациите в земеделието за осигуряване на справедлив преход - Проф. Виолета БОЖАНОВА
